"Варна" - новини с този етикет

◊ СЪБИТИЕТО

Стайко Мурджев поставя „Последното изкушение на Христос“ във Варна

След хитовия си „Амадеус“ от Питър Шафър“ в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Стайко Мурджев продължава да изследва връзката между човека и бога в „Последното изкушение на Христос“, най-известната творба на Никос Казандзакис, която изтъкнатият режисьор поставя в 103-ия сезон на Варненския театър.

Димитър Стоянович е автор на драматургичната версия, сценограф и костюмограф е Никола Налбантов, хореографията е дело на Станислав Генадиев, а музиката - на Петър Дундаков, мултимедия Владислав Илиев, асистент режисьор Владимира Иванова.

Участват: Гринго-Богдан Григоров - гост, Теодор Каракачанов - гост, Константин Соколов, Стоян Радев, Николай Кенаров, Спартак Апостолов - гост, Симеон Лютаков, Иван Горанов - гост, Недялко Стефанов, Николай Божков, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Гергана Арнаудова, Сияна Начева, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Христина Джурова, Биляна Стоева. Премиерата се очаква в началото на юни 2024 г.

„ИЗПОВЕД НА БОРЕЩИЯ СЕ ЧОВЕК“

В "Последното изкушение" (Ο Τελευταίος Πειρασμός, 1951), както е озаглавено първото издание на романа, гръцкият писател и драматург Никос Казандзакис (1883–1957) пресъздава един от най-трагичните и символични образи в историята на човечеството - образа на Исус Христос, чиято саможертва той тълкува по начин, различен от общоприетите представи. Това е една от най-значимите творби на писателя, повлияна от философията на Ницше и Фройд, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек - безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син: "Радикален и напълно революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор", отбелязва критиката.

Според Казандзакис, загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото "всеки човек е богочовек, плът и дух". "Във всеки човек пламва борбата между Бога и човека, а същевременно – и копнежът за помирение". "За да дам един най-висок образец на борещия се човек, за да покажа, че не трябва да се бои от страданието, от изкушението и смъртта, защото всички те могат да бъдат победени, дори са победени, затова бе написана тази книга", споделя в предговора към романа Казандзакис. Към тази трактовка насочва и подзаглавието „Изповед на борещия се човек“.

Обвинен в богохулство, Никос Казандзакис е отлъчен от Гръцката православна църква, а книгите му са анатемосани. Прокуден от родината си, той я напуска през 1947 г. и не се завръща в нея до смъртта си. „Не се надявам, не се страхувам, свободен съм“, гласи една от крилатите фрази на големия писател, оставил в световната литературна съкровищница такива творби като „Последното изкушение“, „Алексис Зорбас“, „Александър Велики“, „Рапорт пред Ел Греко“, „Братоубийци“, „Буда“, „Христос отново разпнат“, „Змия и лилия“ и др. Творчеството на Никос Казандзакис е познато в цял свят, има много преводи и в България, неотдавна в „Сиела“ отново излезе неговата великолепна есеистична книга „Аскетика“.

За „Последното изкушение“, Никос Казандзакис е предложен за Нобелова награда за литература през 1957 г. но тогава тя е дадена на друг голям автор - Албер Камю.

Първото издание на романа на англ. език със заглавие „Последното изкушение на Христос“ (The Last Temptation of Christ) е от 1960 г. Световноизвестен става едноименният, определен като скандален, филм от 1988 г. на Мартин Скорсезе по романа, с Уилям Дефо, Барбара Хърши и Харви Кайтел, отличен с номинации за наградите „Оскар“, „Златен глобус“ и „Грами“. У нас НТ „Иван Вазов“ поставя „Последното изкушение на Христос“ през 2017 г.