Последни новини

 

 

 

Удивително е умението на Диана Юсколова да издига обикновения свят извън пределите на скуката и клишираните делници. Дали ще пише за есента, врабчетата, ореховите листа или морето, думите, сякаш с невидима ръка те хващат и те повеждат по омагьосаните пътеки на сънищата и недоизказаното, там, където е уютно и приютено. Онова, вътре в нас, само на две ябълки разстояние, там, където душата ни се люлее в люлката на живота и ревностно я пазим да не падне. ~ Ана Цанкова

~~~

Откъс

Нищо не знаеш за птиците, каза тя.
Хвърли шепа трохи на тротоара
и те заприиждаха – доверчиви и сиви,
гладни и зли,
малки, крилати и гласовити птици.
В очите им още се търкалят трохи,
под крилете им все така пърхат полети.
Нищо не знаеш за хората, казах аз
и взех камъка от ръката на детето.
А то посегна към друг – по-тежък.
И продължи да ме убива.

…

Есента е онази свадлива клошарка
с жълто-червена жилетка и зелени чорапи,
която носи живота си в найлонови пликове
и все пита: Какви хора сте вие? Какви?
Когато е добра,
храни бездомните кучета и гълъбите,
усмихва се на децата, на слънцето,
не мисли за утре. Чете стихове.
Пресича неправилно „Раковски“
и отнася живота си в парка.
Когато е облачно, става зла.
Чупи бутилки,
крещи по котките и по свраките.
Подритва боклуци по „Графа“
и се страхува от трамвая.
Студен вятър пронизва костите ѝ.
Дъжд вали от очите ѝ, лепне мъгла.
Умират листа от умора.
А тя все пита невинните минувачи:
Какви хора сте вие? Какви хора?