◊ НАЦИОНАЛНА НАГРАДА ЗА ПОЕЗИЯ „ИВАН НИКОЛОВ“ 2022
Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2022 г. бе връчена на поета Кръстьо Раленков за стихосбирката му „Смъртта разпитва вече кой си“ (издателство "Script", 2022). Победителят получи плакет, изработен от художника Христо Гочев и парична премия в размер на пет хиляди лева.
Журито, в състав Аксиния Михайлова, Александър Секулов и Иван Ланджев, единодушно реши наградата да бъде присъдена на Кръстьо Раленков
„заради късовете философия, които се отронват от тази поезия, без да пречат на художеството (напротив); заради ерудицията, която никак не пречи на удивлението от света и живота (именно животът, а не смъртта от заглавието). Заради това, че тази поезия не може да бъде сбъркана с друга.“
Личната награда на Божана Апостолова – основател на конкурса – беше връчена на Преслава Виденова за стихосбирката ѝ „Постоянна експозиция“ (изд. „Жанет 45“, 2021).
Церемонията по връчването на престижната литературна награда се състоя на 20 декември 2022 г. от 18.30 ч. в Младежкия театър „Николай Бинев“.
В тазгодишния конкурс, който се провежда за 26-и път, участваха 42 поетични книги, издадени от 32 български издателства.
Преди да избере своя фаворит за 2022 г., журито отличи и номинира пет поетични книги (подредени по азбучен ред):
- Антина Златкова. „Контражур“ (издателство "Жанет 45", 2022)
- Васил Славов. „Ням“ (издателство "Aterna Press", 2021)
- Кръстьо Раленков. „Смъртта разпитва вече кой си“ (издателство "Script", 2022)
- Петя Хайнрих. „Летни хитове“ (издателство "Жанет 45", 2022)
- Преслава Виденова. „Постоянна експозиция“. (издателство "Жанет 45", 2021)
Антина Златкова, Кръстьо Раленков и Преслава Виденова присъстваха на церемонията и прочетоха свои стихотворения. Петя Хайнрих, живееща в Германия и Васил Славов от САЩ, се включиха виртуално с видео обръщения.
Националната награда за поезия „Иван Николов“ е учредена през 1994 г. от „Издателство Жанет 45“. Целта е да бъде подкрепена съвременната българска поезия и литература.
Носители на престижното отличие през годините са били Христо Фотев, Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Калина Ковачева, Николай Заяков, Иван Методиев, Станка Пенчева, Ани Илков, Георги Господинов, София Несторова, Силвия Чолева, Георги Борисов, Красимира Зафирова, Кристин Димитрова, Антон Баев, Александър Секулов, Петър Чухов, Илко Димитров, Румен Леонидов, Марин Бодаков, Пламен Дойнов, Оля Стоянова, Йордан Ефтимов, Катерина Стойкова-Клемър, Васил Балев, Аксиния Михайлова, Красимир Вардиев, Валентин Дишев, Надежда Радулова, Цочо Бояджиев и др.
* * *
Из „Смъртта разпитва вече кой си“
Кръстьо Раленков
ЖЕЛЕЗНИЯТ МЪЖ
Един ден отиде
да се предаде
в пункта за скрап.
Толкова и толкова
някогашни железни нерви,
толкова и толкова
ръждясала до неузнаваемост
желязна воля,
толкова и толкова демодиран
железен характер.
- Толкова и толкова стотинки –
рече му някак извинително
човекът зад кантара. И добави:
- Желязото днес струва евтино.
N-ТРОПИЯ
Защото детството ни е единствена родина,
а всяка друга възраст е изгнание.
Защото ароматът на малините
днес подчертава тяхното неравенство.
Защото като облаци се струпват
немитите съдини на живота ни.
А чистотата няма как да купиш
и няма как да върнеш оборотите.
Защото тази скорост те убива,
но също толкова – те очарова,
не разполагаш с време да откриваш,
не разполагаш с мисъл – да си слово.
Коктейлно, пъзелно и иронично,
защото всъщност друго не остава,
живееш ден за ден. И те повлича
ентропният Алцхаймер на забравата.
И ти си просто N на N-та степен
във неизвестност за света и себе си.
А детството ти – майстор, килнал кепе,
си тръгва. И се скрива във зеленото.
Из „Постоянна експозиция“
Преслава Виденова
РЕФЛЕКС
Жест, колкото да завърши прегръдката:
на пръв поглед не коства нищо.
Не крие риска от избухването на война,
метеж,
от свалянето на правителство;
настъпването на глобален катаклизъм.
Не е знак за посегателство върху честта.
Не демонстрира принадлежност
към конкретна радикална група.
Не е идеологически обвързан
с омразата към всичко чуждо.
Не ранява, не държи двуострия кинжал
на подлостта,
не е двусмислено внушение
за нож в гърба –
и все пак ръката се свива в юмрук.
ПРОЯВИ НА ЛОШ ВКУС
1.
Не помня откога не вярвам
в суеверия, поличби, гатанки,
но снощи
в парка на кварталните
направих жест,
опрях главата в рамото,
извих назад врата си –
нищо ритуално,
исках да разтегна схващането,
и открих,
че смогът над града
се е разсеял –
виждаха се няколко звезди
в опашката на мечката.
Зарадвах им се, честно.
Една ми е била достатъчна
в по-дълги вечери.
2.
Уверено и с поразителна
светкавичност пораждам
къси съединения навсякъде:
такава ми е орисията,
подобна на прекъснат кабел –
да не разбирам нищичко от физика
и пак да ставам на пихтия,
пак да страдам.
Поне в пороя с капките създаваме
красиви инсталации,
щом се стоварим върху нещо живо.
3.
Успявала съм да раня с по-малко думи,
спестявала съм си пробойните, излизала съм чиста.
В най-добрия случай някое
порязване на скулата,
отбиване на служба в битката за другия,
навременно оттегляне.
Научих се да побеждавам, както губя –
лесно. Изисква много повече да пазиш равновесие.
