Нови книги

Тритомната биография на Алеко Константинов от Гавраил Панчев с ново издание

15 години след изчерпаното първо издание, книгата отново е факт

Тритомната биография на Алеко Константинов от Гавраил Панчев с ново издание

 

Тритомната биография на Алеко Константинов от Гавраил Панчев с ново издание

В навечерието на 160 години от рождението на една от най-светлите личности на България – Алеко Константинов, вече е факт дългоочакваното второ издание на тритомната Биография на Алеко Константинов от Гавраил Панчев. Предишното издание е отпечатано през 2008 г. Тогава томовете са изчерпани за по-малко от година.

Авторът работи по това изследване в продължение на цели 16 години. В трите тома са включени анализи на над 5000 текста, посветени на Щастливеца - Гавраил Панчев изследва през годините всички публикации, написани за автора на "Бай Ганю".

Какво цели тритомникът: не само да се осмисли от днешна гледна точка литературната, обществената, правната и политическа дейност на Щастливеца, но и тя да се представи като алтернатива на Бай Ганю и "байганювщината", която прогони толкова много българи в чужбина. Оказва се, че за "Бай Ганю" има написани стотици текстове в хиляди страници, а за Алеко - твърде малко.

Според оценката на проф. Светлозар Игов, Биографията на Алеко Константинов от Гавраил Панчев е не само най-пълното и проникновено изследване на темата, но и най-задълбочената биография на български автор въобще. Книгата запълва една огромна празнота в научните изследвания в България за Алеко Константинов - предишната биография за него е написана преди повече от 40 години.

Алеко Константинов. Биография – I том

Биографията пространно изследва и коментира живота на Алеко Константинов в един изключително широк контекст – историята на Свищов, рода и семейството на автора и връзката му с християнската религия; книгата възстановява историята на Априловската гимназия в гр. Габрово, във връзка с учението му в Русия е коментирана политическата, икономическата, идеологическата и образователна история на Русия в този период.

 

Алеко Константинов. Биография – II том

Вторият том обхваща творческата и обществено-политическата дейност на Алеко Константинов след 1885 г. до 1897 г: неговото отношение към правото, адвокатската работа и специален коментар на хабилитационния му труд при опита да кандидатства за доцент на Софийския университет, пътеписите му и фейлетоните му. Основно място е отделено за съвременна интерпретация на "Бай Ганю. Невероятни разкази за един съвременен българин".

 

Алеко Константинов. Биография – III том

Третият том от Биографията е изцяло посветен на убийството на А. Константинов на 11.05.1897 г. Подобен подход към зловещия акт досега не е осъществяван в Алекознанието. Описани и коментирани са различни интерпретации: Политическото убийство: единствената досега версия за покушението срещу Алеко; Разбойническото убийство: това е тезата на управляващата Народна партия, изразена по страниците на в. "Мир" и в. "Прогрес"; Магическото убийство;. Синкретичното убийство. Специално и обстойно е описана, изследвана и коментирана правната страна на убийството с помощта на всички нормативни (законови) документи и актове на Народното събрание, актуални към 1897 г. и използвани по време на процеса в Т. Пазарджик от есента на същата година.

Книгата си поставя амбициозната задача да възстанови дебата по теми, така важни не само за настоящето на България, тъй като решаването на въпроса коя идеология следваме, дали тази на Бай Ганю, или на Алеко Константинов, е определяща за нашето бъдеще.

Откъс от Биография на Алеко Константинов, том ІІІ:

Последният ден от живота на А. Константинов е 11 май (по стар стил) 1897 г. Вечерта около 22 – 22.30 часа на същия ден той умира във файтона на Тодор Кръстев по пътя Пещера – Т.  Пазарджик при преминаване през Кочаговското землище на 600 м от турското село Кочагово. Във файтона заедно с Щастливеца пътуват Михаил Такев, адвокат от Т. Пазарджик и Васил Томов, съдия-изпълнител при Пещерския мирови съд.

М. Такев и А. Константинов тръгват рано сутринта на 11 май 1897 г. с файтона на Тодор Кръстев от Т. Пазарджик с цел авторът на “Бай Ганю. Невероятни...” да “види” как пещерските жители празнуват деня на Св. св. Кирил и Методий. След десетина километра спират в с. Радилово по “изричното настояване на Алеко” (“Процесът”, с. 153).

Двамата спътници влизат в дюкяна на П. Вачков и си поръчват кафе. Любезният домакин и близък приятел на Такев ги посреща радушно.  ... Сутрешната почерпка и отношенията между сътрапезниците е така “свойски” описана, че читателят е напълно убеден, че споменатото обещание е свързано с представата за приятен вечерен завършек на празничния ден отново около маса с тлъсти мезета и осветен с битово-патриотична гордост алкохол. Нещо повече: двамата спътници, според естетиката на сюжета, са достатъчно увлечени от започналото и желано веселие, че не обръщат никакво специално внимание на присъствието в дюкяна на кмета П. Минков. Те го възприемат за приятен събеседник и “веселяк”, защото той също пие с тях. ...Сътрапезниците си разменят по някоя незначителна дума за лекия дъжд напоследък и посевите и се разделят, забързани към предстоящото честване на светите братя в Пещера и Радилово. Какво от това, че П. Минков чува обещанието за гостуване на двамата вечерта в дома на П. Вачков. ... Няма нищо обезпокоително...

След няколко километра файтонът на Т. Кръстев влиза в гр. Пещера откъм “Голямата капия”. М. Такев и А. Константинов се присъединяват към религиозното и гражданско шествие, което се готви да освети и уважи откриването на новопостроеното класно училище в общината. В двора на учебното заведение А. Константинов е припознат с министъра на просвещението К. Величков от кабинета на премиера д-р К. Стоилов. ... И друг свидетел подчертава, че Щастливеца е “непознат за всички” присъстващи на откриването. ...След като хората разбират, че “непознатият” е А. Константинов, го акламират с възторжени викове и в израз на възхищение едва не му разкъсват дрехите, вдигат го на ръце и скандират името му наравно с ... това на Бай Ганю в традиционното и по хайдушки чаровно: ”Да живее господин Алеко! Да живее Бай Ганьо! Ура-а-а! Ура-а-а!” (А. Пунев. Алеко и Пещера, Пщ, 1997, с. 18) И празникът започва.

А какво става в съзнанието на Щастливеца никой не се интересува: нима виковете не съдържат нещо обезпокоително?! Липсата на отговор от негова страна срещу неочакваното, при това въодушевено поднесено “съжителство” между него и популярния вече в България литературен герой, не изненадва. Алеко е достатъчно културен и с осъзнат сериозен опит с публично събрани хора, за да го направи веднага пред пещерските граждани. Отговаря по-късно на трапезата с великодушна ирония, фрагмент, на който ще се спрем специално по-нататък. И все пак това не означава, че в конкретния момент при чутите викове от множеството, които акламират в неразкъсваемо и страшно единство книгата и героя, той не усеща горчивия, дори отровен вкус на вече срещаното няколко пъти и следователно познато до болка произволно отъждествяване между автор и герой, между него и Бай Ганю. Образът на сходна среща с група пътници при завръщане заедно с К. Христов от гостуване на Ив. Шишманов във Владая, се появява в съзнанието му. Вечерта на път за Княжево с “раздрънкания” столичен “омнибус” пътниците пред него гласно го оприличават на Бай Ганю. ...

 

Автор: Нина Киркова
20.12.2022 г. 14:09
Посетено: 614
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/83/news/36093-tritomnata-biografiya-na-aleko-konstantinov-ot-gavrail-panchev-s-novo-izdanie