Последни новини

19 януари - 4 февруари
Откриване: 19 януари, четвъртък, 18:00 - 21:00 ч.

Куратори: Десислава Бинева и Милена Едвиг
Корица: Теодор Ушев

 

За първи път в България се открива изложба с над 70 нестандартни и провокативни произведения на български самоуки творци, представители на едно от най-интересните течения в световното изкуството – арт брут.

 

Изложбата „Outside the Box“ беше представена първо в Българския културен институт в Париж в партньорство с Outsider Art Fair, като в нея участие взеха 7 български творци, творящи абсолютно независимо един от друг и обединени единствено от факта, че нито един от тях няма художествено образование. Участници: Русчо Тихов, Иво Димчев, Росен Карамфилов, Борислава Марчева, Мартин Рангелов, Алексей Алексиев, Борис Иванов, Денис Попов.

 

До момента България е единствената европейска страна, която не е била представена в тази сфера, необичайна и за българската публика, а в изложбата у нас, освен вече представените автори, се включва и известният българо-френски художник Борис Иванов, по познат като Боре Иванов.

 

◊ УЧАСТНИЦИТЕ

Алексей Алексиев
Алексей Алексиев е роден през 1962 г. и е известен като дърворезбаря, съживяващ изсъхнали дървета в Софийските градини и паркове. Първата миниатюрна фигурка от дърво в живота си създава на 4 години, с джобното ножче на дядо си. Учи се във времето сам, с постоянството и отдадеността на човек, който е открил своето призвание.

 

След 4 неуспешни опита да бъде приет в Художествената Академия в София, Алексей се дипломира като инженер-химик. До 1994 г. работи в Института по приложна минералогия към Българска академия на науките, след което институтът е ликвидиран и Алексей е сред стотиците учени, останали на улицата. Тогава открива и своят път в изкуството, като от 1994г. до днес създава над 15 произведения in situ в София от изсъхнали дървета, на които вдъхва нов живот, преработвайки ги в скулптури от вплетени лица, образи на хора и животни, насекоми, птици, мистични същества.

 

Днес самоукият майстор е изцяло посветен на миниатюрна и декоративна дърворезба, изработва скулптури и малки пластики.

 

Боре Иванов е роден в Стара Загора през 1968 г., но животът му е преминал в Казанлък. В средата на 90-те години на миналия век, той емигрира за три години в ЮАР, след което се връща отново в Казанлък. Издава книгата за живота в Южна Африка и прави изложба посветена на ЮАР, която има голям успех не само в Града на розите, а и в цяла България. В началото на новото хилядолетие Боре заминава за Париж, където твори до днес.

 

Френско-българският художник признава, че е обсебен от Париж. Неговите картини представляват особен вид халюцинации за този космополитен град. Отраженията, проникновенията на формите бележат неговия стил, който се опитва да размие границата между абстракция и реализъм.

 

„Ако трябва да бъда честен, аз мечтаех да бъда моряк, а не художник; своего рода професионален пътешественик. - признава с усмивка Боре Иванов. – Но моят копнеж за свобода и красота ме отведе до най-красивия град в света през 2001 г. За мен Париж е такова място, което предлага точната комбинация от вдъхновение, болка, страдание, свобода, култура и успех, която ме подлудява. Опитвам се да превърна ежедневието в картинен модел. Проектирам картините си, като отдавам безпрецедентна почит на хората, искрите и отраженията в Града на светлината.“

 

Борислава Марчева е родена през 1991 г. в Бургас, където завършва Английската гимназия. Заминава, за да продължи образованието си във Великобритания, но прекъсва обучението си поради диагностицирано психическо разстройство. Рисуването е част от лечението ѝ и постоянно занимание към днешна дата.

 

Работи в дома си, който е единствената ѝ галерия. Картините виждат само най-близките хора от семейството ѝ. Казва, че ги чувства като отделни парчета от самата нея, които я подреждат наново във външния свят. Нарича ги „огледала на подсъзнанието ми, в които успявам да разчета собствените си послания, които иначе не мога да изрека“.

 

Често сутрин рисува видения от сънищата си. Понякога сюжетите са плод на причудливи светове, които мечтаят заедно с годеника ѝ Адам. Друг път рисунката „тръгва сама“ от импулс, неовладяна емоция, която се превръща в символи и изображения. Създава чудни светове, в картините ѝ заживяват животни, приказни герои, несъществуващи същества разказват фантастични истории.

 

Денис Попов е единственият незрящ скулптор в България. Той е роден през 1997 г. в София и само преди месеци успява да се дипломира в НБУ, специалност „Керамика и порцелан“. Това безспорно го извежда от категорията арт брут артист, но участието му в изложбата е жест към необикновената му история и необичайната му работа като творец.

Няколко години преди това се бори за правото си да учи в Националната художествена академия в София, но получава отказ, поради съществуваща наредба, която не позволява прием на незрящи.

 

„Скулптури се ваят със сърце – споделя Денис. - Това, че съм незрящ не значи, че не виждам! Понеже никога не съм виждал света с очите си, той няма как да ми липсва. От малък много обичам да чета фентъзи и научна фантастика, гледах много анимации, но най-любимото ми беше да си взема пластилин, да направя героите от книгите или филмите така, както си ги представях и да си създам своя история. Мечтаех да се занимавам със скулптура. Най-големият успех в живота ми е, че се преборих да уча това, което искам, независимо от всичко.“

 

Иво Димчев е български артист, роден през 1976 г. в София, който живее предимно извън страната. През 1997 г. е приет в специалност "Актьорско майсторство“ в класа на професор Крикор Азарян, но напуска театралната и кино академията още на следващата година.

 

Работите му са екстремна и пъстра смес от пърформанс, танц, театър, музика и фотография. Автор е на повече от 30 представления, отличаван е с множество международни награди за танц и театър в Европа, Северна и Южна Америка и Азия.

 

Започва да рисува спонтанно, вдъхновен от 3 големи картона, изхвърлени пред плод и зеленчук в Брюксел. Прибира ги от улицата и час по-късно първите му 3 картини са готови на пода в стаята му. Рисува и скулптира импулсивно, определя го като „сексуален акт с платното, предмета или боята“. Не използва четки, рисува с голи ръце и акрилни бои. Не винаги съхранява работите си, част от тях унищожава или трансформира в нови.

 

Мартин Рангелов е роден през 1992 г. в София. Запален е от скулптурата от дете, но никога не се насочва към училище по изкуства, не е взимал и уроци - самоук талант е. Завършва професионалната гимназия по ветеринарна медицина. Работи като готвач в ресторант в София, но в свободното си време твори в дома, с восък и полимерна глина, без предварителни скици, не умее дори да рисува.

 

Изработва маски и малки скулптури, смайващи с маниакалната прецизност във всеки детайл, като излезли герои от фантастичен филм.

 

Росен Карамфилов е роден през 1992 г. в София. Церебрална парализа по рождение го приковава в инвалидна количка, но обича да се шегува, че тя е прикована към него.

 

Основно посветен на литературата, Росен пише романи и поезия. Занимава се с музика. Нарича себе си „пеещ поет“. През 2020 спонтанно започва да рисува. Казва, че понякога в това намира духовна връзка с баща си, Кольо Карамфилов, известен български художник, починал внезапно през 2014 година.

 

Някои от творбите си рисува в директен стрийминг, експериментира с картините си в лайв пърформанси. Често променя форма, цвят, вече създадени образи, мащаб.
Търси. Не спира. Открива.

 

Русчо Тихов е самоук артист с необикновен творчески път. Роден е през 1947 г. в София и умира през 2017 г., няколко месеца след първата си и единствена самостоятелна изложба.

 

Учил е във Френската гимназия в София и в Университета в Клермон-Феран. Работил е като литературен редактор, преводач на емисиите за чужбина на БНР, превеждал е от френски романи, пиеси и друга художествена литература.

 

В края на 60-те години се установява в Париж. Особняк, самобитен, бохем, екстроверт, постоянно променящ посоката на личната и професионална си съдба. Далеч от всякаква суета и претенция да бъде възприеман като артист, макар и заобиколен от такива през целия си живот.

 

Своите колажи и асамблажи прави на шега, като детска игра и само най-близките му виждат това, което ражда страстта му да претворява. Събира малки фигурки, играчки, захвърлени предмети, комбинира ги в пъстри, причудливи лабиринти, които превеждат през минали истории, заедно събрани в една нова. Движи се по ръба на кича и провокацията. Експериментира с образи и символи, контрапункти, религиозни мотиви, голота, еротика.

 

_________