"Авторът със своя език създава националната литература, световната литература е дело на преводачите."
"Преводът е изкуство на възможното."
"Може би е пожелателно мислене, може би си въобразявам, но все ми се струва, че качеството на читателя напоследък се повиши. Има вкус към по-качествената литература."
Разговор на Марин Бодаков с Любомир Илиев - член на Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия, от 2003 – негов творчески ръководител и член на неговия Президиум, от 1999 - член на Гьоте Гезелшафт, Ваймар. Превежда немскоезична литература от 1976.
Творческата равносметка на Любомир Илиев се равнява на приблизително 60-65 заглавия, сред които около 100 000 стиха.
◊
Здравко Палазов: Художествените галерии трябва да бъдат наречени музеи за изящни изкуства"България закъснява с този закон и може би е последната от европейските държави, която ще приеме Закон за защита на националните ценности и културата."
"Европейската харта ни позволява като българи да защитим по български начин своята култура и да предложим този закон с българска ценностна система, като това го подчертавам, а не чрез адаптиране към европейското законодателство. Затова и всячески се опитваме да премахнем някои сега съществуващи понятия като регионална култура например – такава няма. Има паметници на културата, които са със световно значение и национални паметници на културата."
Поетът
Георги Константинов: Ако спрат коктейлите, ще се намерят пари за култура (Интервю на Елена Кръстева)
"Другата опасност е чалгата. И тя не е само във фолка, а в мисленето. Чалга има и в политиката, и във взаимоотношенията между хората. Тя е лесното мислене, периферното мислене с повърхностното отношение към нещата. Съчетана с ориентализма в отношенията и с кючеците, които винаги се играят по празници, чалгата показва, че ние искаме да се върнем в някакво друго време. И то не е времето на високите постижения."
"Неотдавна няколко издатели и писатели се събрахме и предложихме на Министерството на културата да взима определени количества от всяко литературно издание и те да се предоставят безплатно на нашите библиотеки. Най-интересните книги също да бъдат изкупувани и предоставяни на стотиците читалища, които имаме. "
100 години от рождението на Стефан Попов – може би най-големият български мислител от европейски мащаб и единственият български философ на историята. Той е също първият и единствен българин, вписан в престижната американска енциклопедия “Who is who”, получил признание с трудовете си за европейската идентичност, за историческото и културното самоопределение на всяка от европейските нации. Това определя неговата българска и европейска значимост.
Стогодишнината от рождението на Стефан Попов е добър повод българите да научат нещо повече за него. Пък и е крайно време.
Кирил Досков, Париж
Петър Атанасов