Писма, изпратени по вятъра

◊ СЪБИТИЕТО

Електронно издателство LiterNet публикува поредната електронна стихосбирка. "Писма, изпратени по вятъра" на Йордан Ганчовски бе наскоро представена в Електронно списание LiterNet, бр. 1 (74), но ето че в момента е налице и пълното издание на книгата. Тя е публикувана за пръв път в САЩ преди 5 години и едва сега достига до по-широка българска аудитория.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА

За тези, които следят по-отдавна специализирания литературен печат името на Йордан Ганчовски не е непознато. Той бе сред активните фигури през 80-те и началото на 90-те г. - и като критик, и като поет. Ето повече за него:

Йордан Ганчовски е завършил журналистика в СУ "Климент Охридски". Автор е на книгите "Зимна сеитба" (1983), "Нагоре към корена" (1989), "Каменният кораб" (САЩ, 2000), "Писма, изпратени по вятъра" (САЩ, 2001). От 1992 г. живее в САЩ. Главен редактор на издавания на български вестник "Златорог", а от 2005 и на списание "The Chicagoan & World Reports". Автор е и на над двеста литературно-критически статии и публицистика. През 2000 и 2001 г. е номиниран за поет на годината от Международното сдружение на поетите със седалище в САЩ, а за 2005 е отличен с наградата на редакторите на Международната библиотека за поезия.


◊ ЩРИХИ КЪМ СТИХОСБИРКАТА

Стиховете на поета предлагат опит за философско осмисляне-постигане на човешкото битие, за внасяне на един усложнен нравствен поглед към него, зареден с мъдрост и изговарян нерядко афористично. Неслучайно част от книгата съдържа не стихове, а откъслеци проза, наситена с умъдреното слово на поета:

И смъртта, и животът са еднакво неизбежни. Само бързината, с която можем да отидем към смъртта, създава усещане, че тя е по-неизбежна.

или

Ако в началото е било слово, преди него е била тишина. Наред с полезните неща словото роди хиляди глупости, насочени и срещу човека. Досега от тишината излишно нещо не е произлязло.

В стиховете на Й. Ганчовски ще открием и носталгичната жажда, но и безизходността на взелия сам своето решение човек:

Съберете ме с другия бряг, бездните лигаво стенат,
жадна водата търси последната глътка време.
Но защо ли, когато скова ребрата ви дървено праведни,
драсвам клечка кибрит и затъмнявам пътя обратен.

А образите на тишината, изкуството, подлостта и достойнството в стихосбирката са отправни точки на завръщането към истинските неща. Оптимистично завършва и самата стихосбирка: финалът на финалното стихотворение - "Икар" - гласи: "не ме жалете - имам нов чертеж." Прочее, очакваме го, в новата книга на поета...