Последни новини

Творчеството? Аз го възприемам като възможност за изповед на Вярата. А също като повод и средство за мисионерстване. Като опит да се спуснат онези невидими куки за лов на човешки души. Нали си спомняте какво бе казал Христос на апостол Петър – че вече не ще лови риби, а човеци...

- Възможен ли е балансът между любовта към България с порицанието на българите?

Господ ни учи да осъждаме постъпките, а не хората.


◊ КЪМ КРАЯ НА СРОКА

• Eдвин Сугарев: Преходът може да продължава още дълго

- Какъв дебат за настоящето и за европейското бъдеще на България трябва да предизвиква датата 10 ноември днес, през 2006 г.?

- Дебатът трябва да бъде съсредоточен върху въпроси като: постигнахме ли това, което искахме; наистина ли искахме това, което постигнахме; способни ли сме да приемем предизвикателствата на модерния свят и да удържим своята идентичност в условия, които са нови и непривични за нас; разпиляване или прераждане на националното е стъпката, която трябва да направим на 1 януари 2007 г.; справили ли сме се с уродливостта на балканщината в себе си, с гените на Бай Ганя, който отново тръгва по Европа.

"Нека опитаме да подредим по значимост "болните въпроси", свързани с учебната програма по литература. Убеден съм, че в най-обобщения си вид те са два: "Кои ценности приемаме, че съвременният младеж трябва да споделя?" и "Кои са средствата това да се постигне?"."

Поставяме ли си ги обаче? Например в 7. клас:
"Първо стои "Маминото детенце" - все по-трудна за преподаване повест. Децата днес няма как да не приемат Николчо за положителен герой. Едва ли не бунтар. И се получава обратен ефект. Повестта е ценна точно колкото и "Бай Ганьо", защото иронизира едно опасно и асоциално поведение. Мнозина съвременни български родители се държат точно като Нено и Неновица - унижават учителите, учат детето си на презрение към бедността и по-нискостоящите в социалната стълбица, хвалят пробивността с всички средства. Но може ли седмокласникът да схване това послание?

Особено когато вижда, че моделът от семейството на Николчо се възпроизвежда с успех в съвременното общество и Николчо е един недосегаем герой?"

• Седемте училищни урока
Джон Тейлър Гато
Превела от английски Зорница Христова

Наричайте ме мистър Гато, моля. Преди трийсет години, като нямах какво друго да правя, хванах се да учителствам. В дипломата ми пише, че съм преподавател по английски и литература, ала не с това се занимавам. Аз изобщо не преподавам английски; преподавам училище – и печеля награди.

Нашата култура е на ръба на едно бъдеще, което ще изисква от нас да научим мъдростта на нематериалното съществуване; едно бъдеще, което ще изисква да заплатим оцеляването си, като следваме пътя на естествения и икономичен в материално отношение живот. Неговите уроци не могат да бъдат научени в съвременната версия на училището. Понастоящем училищата представляват дванайсетгодишно затворничество, в което единствената истински усвоена учебна програма са лошите навици. Аз учителствам и получавам награди за работата си. Знам какво говоря.