Сцена / екран / ефир
“Разследване” на Иглика Трифонова с 4 награди на "Златната роза" 2006
Възможното и невъзможно човешко общуване
◊ СЪБИТИЕТО
Новият игрален филм на Иглика Трифонова “Разследване” получи четири награди на Фестивала на българския игрален филм във Варна “Златната роза” 2006:
• Специалната награда на журито,
• наградата на критиката,
• наградата за мъжка роля (Красимир Доков),
• наградата за операторско майсторство (Рали Ралчев).
• Специалната награда на журито,
• наградата на критиката,
• наградата за мъжка роля (Красимир Доков),
• наградата за операторско майсторство (Рали Ралчев).
◊ ДРУГИТЕ ЗА "РАЗСЛЕДВАНЕ"
. „Едно разтърсващо и проникновено „разследване” в дебрите на непознаваемата човешка душа.” (Петя Александрова, сп. ”ЛИК”)
. „Иглика Трифонова е създала наистина излят филм – суров и трусов. Връхлита те като психологическо цунами...” (Геновева Димитрова, в. ”Култура”)
. „Каквото и да говорят критиците и киноведите за така наречения подем в българското кино в последните няколко години, никой зрител няма да им повярва, докато не гледа този филм.
Отдавна в българското кино не се беше случвал толкова искрен, вглъбен и емоционално безрезервен филм.” (Маргарита Бойчева, в. ”Демокрация”)
Отдавна в българското кино не се беше случвал толкова искрен, вглъбен и емоционално безрезервен филм.” (Маргарита Бойчева, в. ”Демокрация”)
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФИЛМА
“Разследване” разказва историята на разкриването на едно престъпление, в която криминалният сюжет е само рамка на психологическата драма.
Във фокуса на филма е драматичният сблъсък между двама души - следователката (Светлана Янчева) и обвинения в братоубийство (Красимир Доков). Филмът проследява хода на разследването през филтъра на основната си тема - възможното и невъзможно човешко общуване.
Сценарият е по истински случай от следователската практика на Бойко Рашков.
Най-новият филм на Иглика Трифонова е тематично продължение на документалния й филм “Разкази за убийства” (1993). „Разследване” е седмият филм на режисьорката и нейният втори игрален филм след “Писмо до Америка”.
◊ ЗА УЧАСТНИЦИТЕ - НАКРАТКО
. Оператор на 105-минутната лента е Рали Ралчев.
. Главните роли са поверени на Светлана Янчева, Красимир Доков и Деян Донков.
. В поддържащите роли влизат Христо Гърбов, Таня Шахова, Емилия Радева, Петър Слабаков, Стоян Алексиев, Маргита Гошева и шестгодишната Никол Кръстева.
Специално за “Разследване”, след повече от 25 години, от Канада се завърна и Климент Денчев. Специално участие във филма има и една от най-добрите македонски актриси - Лабина Митевска, позната от номинирания за “Оскар” филм “Преди дъжда” (“Before the rain”).
. В епизодичните роли ще видим Любомир Нейков, Ана Пападопулу, Петър Андонов, Филип Аврамов, Атанас Атанасов, Валери Йорданов, Пламен Димитров, Мариана Крумова, Веселин Вълков, Цветан Алексиев, Александра Василева, Любов Любчева.
. В поддържащите роли влизат Христо Гърбов, Таня Шахова, Емилия Радева, Петър Слабаков, Стоян Алексиев, Маргита Гошева и шестгодишната Никол Кръстева.
Специално за “Разследване”, след повече от 25 години, от Канада се завърна и Климент Денчев. Специално участие във филма има и една от най-добрите македонски актриси - Лабина Митевска, позната от номинирания за “Оскар” филм “Преди дъжда” (“Before the rain”).
. В епизодичните роли ще видим Любомир Нейков, Ана Пападопулу, Петър Андонов, Филип Аврамов, Атанас Атанасов, Валери Йорданов, Пламен Димитров, Мариана Крумова, Веселин Вълков, Цветан Алексиев, Александра Василева, Любов Любчева.
◊ КОЕ НАПРАВИ ФИЛМА ВЪЗМОЖЕН
Филмът е с бюджет близо 1 600 000 лева и е заснет за 7 седмици в началото на 2005 г. Лентата е копродукция на България, Холандия и Германия с подкрепата на Националния филмов център, Холандския филмов фонд, холандската телевизия VPRO, Филмовия фонд „Берлин-Бранденбург” и Филмовия фонд „MDM” – Лайпциг.
Негови продуценти са “Клас филм” и БНТ (България), “Phanta Vision” (Холандия) и “Flying Moon” (Германия).
Цялата снимачна и осветителна техника е наета от Германия. Филмовото копие е обработено в лабораторията “Geyer” в Берлин, Германия. Постпродукцията на звука е на студио “Sound Palette” в Утрехт, Холандия. Разпространител за България е компания “Profilms”, а световен разпространител е германската компания “MDC-international”.
◊ ЗА ЕКИПА
“Разследване” е заснет с екип от около 60 души.
Част от тях са участвали и в предишния игрален филм на Иглика Трифонова “Писмо до Америка” - българската продуцентка Росица Вълканова (“Клас филм”), холандската продуцентка Петра Худингс (“Phanta Vision”), операторът Рали Ралчев, актьорите Светлана Янчева, Красимир Доков, Филип Аврамов, Ани Пападопулу и Петър Антонов.
Част от тях са участвали и в предишния игрален филм на Иглика Трифонова “Писмо до Америка” - българската продуцентка Росица Вълканова (“Клас филм”), холандската продуцентка Петра Худингс (“Phanta Vision”), операторът Рали Ралчев, актьорите Светлана Янчева, Красимир Доков, Филип Аврамов, Ани Пападопулу и Петър Антонов.
. Иглика Трифонова – режисьор и сценарист
. Рали Ралчев – оператор
Носител на наградата за операторско майсторство “Златна роза” 2006 за работата му във филмите “Разследване” (Иглика Трифонова), “Маймуни през зимата” (Милена Андонова), “Обърната елха” (Иван Черкелов и Васил Живков). Отличен е с престижната награда “Нестор Алмендрос” (2003) на Асоциацията на италианските кинематографисти.
. Росица Вълканова – копродуцент “Клас филм”, България
. Петра Худингс - копродуцент “Phanta Vision”, Холандия
. Хелге Алберс – копродуцент “Flying Moon”, Германия
. Йорданка Бъчварова – монтаж
. Анастас Янакиев – художник
. Елена Стоянова – художник на костюмите
. Дмитрий Коклин - грим
. Хан Отен – композитор, Холандия
. Барт Йилсен - саунддизайн, Холандия
. Алисия Феро - скриптерка, Македония
. Филип Герхард – осветител, Германия
. Антоан Кокс и Сил Сандерс – звук на терен, Холандия
. Хуста ван Ейк – фотограф, Холандия
. Рали Ралчев – оператор
Носител на наградата за операторско майсторство “Златна роза” 2006 за работата му във филмите “Разследване” (Иглика Трифонова), “Маймуни през зимата” (Милена Андонова), “Обърната елха” (Иван Черкелов и Васил Живков). Отличен е с престижната награда “Нестор Алмендрос” (2003) на Асоциацията на италианските кинематографисти.
. Росица Вълканова – копродуцент “Клас филм”, България
. Петра Худингс - копродуцент “Phanta Vision”, Холандия
. Хелге Алберс – копродуцент “Flying Moon”, Германия
. Йорданка Бъчварова – монтаж
. Анастас Янакиев – художник
. Елена Стоянова – художник на костюмите
. Дмитрий Коклин - грим
. Хан Отен – композитор, Холандия
. Барт Йилсен - саунддизайн, Холандия
. Алисия Феро - скриптерка, Македония
. Филип Герхард – осветител, Германия
. Антоан Кокс и Сил Сандерс – звук на терен, Холандия
. Хуста ван Ейк – фотограф, Холандия
◊ ЗА АКТЬОРИТЕ
Светлана Янчева е родена през 1964 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Николай Люцканов през 1986 г. Първите й роли са на сцената на Шуменския драматичен театър, по-късно работи в театър “Сълза и смях” и в ТР “Сфумато”.
От 2 години е част от трупата на Малък градски театър зад канала. За Суса в “Луда трева” (режисьор Маргарита Младенова) през 1994 г. получава наградата “Аскеер” за поддържаща женска роля.
В киното има 15 роли. За ролята си в “Аз, Графинята” (1989, реж. Петър Попзлатев) получава наградата за главна женска роля на Съюза на българските филмови дейци. А за ролята си във филма “Подгряване на вчерашния обед” (2002) е отличена със “Златна роза” за най-добра женска роля и наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра актриса.
От 2 години е част от трупата на Малък градски театър зад канала. За Суса в “Луда трева” (режисьор Маргарита Младенова) през 1994 г. получава наградата “Аскеер” за поддържаща женска роля.
В киното има 15 роли. За ролята си в “Аз, Графинята” (1989, реж. Петър Попзлатев) получава наградата за главна женска роля на Съюза на българските филмови дейци. А за ролята си във филма “Подгряване на вчерашния обед” (2002) е отличена със “Златна роза” за най-добра женска роля и наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра актриса.
Другите за актрисата:
„Тя никога не е била еднозначна и праволинейна актриса... Тя просто е вулкан, който може да изригне, когато най-малко го очаквате.” (Анелия Янева, в. ”Капитал Лайт”)
„Тя никога не е била еднозначна и праволинейна актриса... Тя просто е вулкан, който може да изригне, когато най-малко го очаквате.” (Анелия Янева, в. ”Капитал Лайт”)
„...всеизвестно актьорско чудо, но в този филм е гениална – почти неизменно в кадър, тя обсебва до катарзис.
...планетарно изпълнение... (Геновева Димитрова, в. ”Култура”)
...планетарно изпълнение... (Геновева Димитрова, в. ”Култура”)
Красимир Доков е роден през 1956 г. в Габрово. Завършва театралната академия през 1982 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Работи в театрите в Димитровград и Хасково и в Театрална работилница “Сфумато”. От 2003 г. е в трупата на Народния театър “Иван Вазов”.
През 1995 година акторът заминава за чужбина и след седемгодишна пауза, през 2002 г., се връща в България и на сцената.
За Сусо в постановката “Януари” е отличен с наградата за най-добра мъжка роля на Националния преглед на българската драма и театър в Бургас през 1989 г. За ролята си в постановката “Франческа” е номиниран през 2003 г. за поддържаща мъжка роля за наградите “Аскеер”.
В киното има 12 роли, включително в сръбската продукция “Сватба в с. Гуча” с Емир Костурица и в италианския филм “Екзодус” с Моника Гуериторе. На фестивала на българското игрално кино във Варна през 2006 г. получи “Златната роза” за мъжка роля във филмите “Разследване” и “Обърната елха”.
През настоящата година Красимир Доков чества своята 50-годишнина и 25-годишнината си на театрална сцена.
Другите за актьора:
„...неустоимо внушителен и органичен.” (Геновева Димитрова, в. ”Култура”)
„...неустоимо внушителен и органичен.” (Геновева Димитрова, в. ”Култура”)
Деян Донков е роден през 1974 г. във Видин. Завършва НАТФИЗ през 1997 г. в класа на проф. Енчо Халачев и Снежина Танковска и след това продължава магистърската си степен при проф. Крикор Азарян. Първоначално работи на свободна практика, след това в театър “Българска армия”, а от 2003 г. е в трупата на Народния театър.
На театралната сцена има повече от 30 роли - последната е Дон Жуан в едноименната постановка на Александър Морфов в Народния театър.
За ролята на Валмон в “Опасни връзки” през 1999 г. получава “Аскеер” за изгряваща звезда. През 2003 г. Съюзът на артистите в България му присъжда наградата за най-добра мъжка роля за Платонов, а през 2004 г. получава втория си “Аскеер” - този път за поддържаща мъжка роля в постановката “Месец на село”.
Първата му роля в киното е през 2001 г. Оттогава е заснел 13 филма. През 2003 г. за ролята си във филма “Емигранти” (реж. Ивайло Христов) получава “Златна роза” за главна мъжка роля, наградата на Съюза на българските филмови дейци и специалното отличие на Международната федерация на филмовите критици FIPRESCI на Международния “София филм фест” 2003.
Другите за актьора:
„Деян Донков, доказал многократно, че кинолентата го обича, прави в „Разследване” една от най-ярките си роли...” (Маргарита Бойчева, в. ”Демокрация”)
„Деян Донков, доказал многократно, че кинолентата го обича, прави в „Разследване” една от най-ярките си роли...” (Маргарита Бойчева, в. ”Демокрация”)
◊ ЗА РЕЖИСЬОРА
Иглика Трифонова е завършила режисура през 1982 г. в класа на проф. Христо Христов с асистенти Георги Дюлгеров и Младен Киселов.
Работила е в Студия за игрални филми “Бояна” като асистент-режисьор на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Иван Ничев, Киран Коларов.
От 2002 г. е член на Асоциацията на филмовите режисьори в България.
Работила е в Студия за игрални филми “Бояна” като асистент-режисьор на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Иван Ничев, Киран Коларов.
От 2002 г. е член на Асоциацията на филмовите режисьори в България.
Иглика Трифонова е сценарист и режисьор на:
. “Лето 1990” (1990) - документален. Филмът получи първа награда на фестивала “При футура”, Берлин.
. “Възможни разстояния” (1992) - документален. Филмът е отличен с диплом от фестивала “Златен витяз”, Молдова.
. “Разкази за убийства” (1993) - документален. Филмът е носител на “Златната роза” 1994 г. за най-добър документален филм.
. “Портрет на една актриса” (1994) - документален.
. “По пътя” (1995) - документален.
. “Писмо до Америка” (2000) - игрален. Първият игрален филм на режисьорката бе избран да представлява България на 73-те номинации на Американската филмова академия в категорията за най-добър чуждоезичен филм. “Писмо до Америка” получи награди на “Златната роза” 2000 г. за най-добра музика, за най-добра млада актриса, наградата на критиката, специалната награда на журито, наградата на публиката и наградата на студентите от НАТФИЗ.
Филмът е носител на наградата на Международната федерация на филмовите критици FIPRESCI и наградата „Дон Кихот” на FICC от фестивала „Молодост”, Киев 2002.
Получи голямата награда на “Златната ракла” - Пловдив 2002.
Отличен е със Сребърен Витяз на фестивала на православните народи в Тамбов, Русия 2002. Носител е на специалната награда на журито на Международния филмов фестивал в Истанбул, 2002. Притежава голямата награда Matad’or на МФФ Ноорделийк, Холандия 2003.
. “Фенове” (2003) - театрална постановка по текст на Елин Рахнев.
. “Лето 1990” (1990) - документален. Филмът получи първа награда на фестивала “При футура”, Берлин.
. “Възможни разстояния” (1992) - документален. Филмът е отличен с диплом от фестивала “Златен витяз”, Молдова.
. “Разкази за убийства” (1993) - документален. Филмът е носител на “Златната роза” 1994 г. за най-добър документален филм.
. “Портрет на една актриса” (1994) - документален.
. “По пътя” (1995) - документален.
. “Писмо до Америка” (2000) - игрален. Първият игрален филм на режисьорката бе избран да представлява България на 73-те номинации на Американската филмова академия в категорията за най-добър чуждоезичен филм. “Писмо до Америка” получи награди на “Златната роза” 2000 г. за най-добра музика, за най-добра млада актриса, наградата на критиката, специалната награда на журито, наградата на публиката и наградата на студентите от НАТФИЗ.
Филмът е носител на наградата на Международната федерация на филмовите критици FIPRESCI и наградата „Дон Кихот” на FICC от фестивала „Молодост”, Киев 2002.
Получи голямата награда на “Златната ракла” - Пловдив 2002.
Отличен е със Сребърен Витяз на фестивала на православните народи в Тамбов, Русия 2002. Носител е на специалната награда на журито на Международния филмов фестивал в Истанбул, 2002. Притежава голямата награда Matad’or на МФФ Ноорделийк, Холандия 2003.
. “Фенове” (2003) - театрална постановка по текст на Елин Рахнев.
Автор:
Аглая Коцева
Публикация:
13.11.2006 г. 12:47
Етикети:
Посетено:
1561
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/3011-razsledvane-na-iglika-trifonova-s-4-nagradi-na-zlatnata-roza-2006