Изложби

Николай Тотев и Валентин Старчев в GreenCat Gallery

Две години от създаването на GreenCat Gallery

Николай Тотев и Валентин Старчев в GreenCat Gallery
Картина от Николай Тотев


◊ СЪБИТИЕТО

За да отбележи подобаващо своята втора годишнина, GreenCat Gallery предлага една двойна експозиция:

· Изложба на скулптора Валентин Старчев - откриване на 17 ноември 2006, в Хотел Хилтън, София

· Изложба на художника Николай Тотев - откриване на 18 ноември 2006, в изложбената зала на GreenCat на ул. "Върбица" № 6, София.

• С подкрепата на
. Посолството на Кралство Белгия и
. Културния Институт на Франция,
• Спонсорирана от Stella Artois България



◊ ЗА ХУДОЖНИКА НИКОЛАЙ ТОТЕВ

От 18 ноември – втората годишнина на галерията, GreenCat Gallery представя изложбата “Аутсайдър” на Николай Тотев.

Този творец е в много отношения “не от обичайния тип” – художник, който без съмнение е един от малцината в България, рисуващи “Арт Брут” – стил, познат още като “Аутсайдър Арт”.

. Терминът е създаден от френския художник Жан Дюбюфе (1901-1985) през 1945 г. и е свързан с вид творчество, което оттогава насам получава широко признание в света на изкуството.

Tерминът “Аутсайдър Арт” е създаден от арт критика Роджър Кардинал през 1972 г. като английски еквивалент на “Арт Брут”, което буквално преведено, означава “Сурово изкуство”. Този термин описва изкуството, създадено извън границите на “официалната” култура. Дюбюфе, от своя страна, се фокусира предимно върху изкуството, създадено от пациенти на приюти за душевно болни и е особено впечатлен от “Bildnerei der Geisteskranken” ('Картини от душевно болни'), поставяйки началото на своя собствена колекция от произведения от това изкуство, озаглавена «Арт Брут».

През 1948 г., заедно със свои колеги, в това число и Андре Бретон, той сформира «Compagnie de L’Art Brut” («Групата на Арт Брут») и започва да внедрява елементи от това изкуство в своите творби. Много представителни в това отношение са “Jazz Band” (1944) и “Portrait D’Andre Dhotel nuance d abricot” (1947), понастоящем намиращи се в Центъра Помпиду в Париж, Франция.

Колекцията, която Дюбюфе създава, става известна под името “Collection de l Art Brut”. Тя съдържа хиляди произведения и в момента е постоянно поместена в «Музея на Арт Брут» в Лозана, Швейцария.

Що се отнася до Николай Тотев, то той в никакъв случай не е нито пациент на приют, нито е душевно болен. Той адаптира своето изкуство към внезапните състояния на мисълта, като дълбоко психологичен израз и, в този аспект, предизвиква също толкова голям интерес, подобно на своите английски или френски колеги.

Николай Тотев се равнява с най-големите артисти от средите на Арт Брут по цял свят, а някои от творбите му като «Хоро» (наричана още от някои «Добре дошли в ЕС») или «Портрет на една хлебарка» са наситени с огромна мощ, доближаваща се до работите на Дюбюфе по своята атмосфера и персонални изразни средства.

В действителност, Жан Дюбюфе характеризира Арт Брут по следния начин: «Онези творби, създадени от самота и от чисти и автентични творчески импулси – при създаването на които тревогите относно житейското съревнование, одобрение и социално издигане не се намесват с влияния – именно поради тези факти те са по-ценни от продуктите на «професионалистите». След известна близост с тези изблици на екзалтирана трескавост, изживяна така пълно и интензивно от своите автори, не можем да избегнем чувството, че в сравнение с тези творби, културното изкуство в своята цялостност заприличва на игра на едно безплодно общество, един лъжлив и измамен парад.» (Жан Дюбюфе, «Сторете път на липсата на гражданско самосъзнание», Art and text, № 27, Dec. 1987 – February 1988, стр. 36).

Дюбюфе твърди, че «културата» на преобладаващите насоки на настоящето успява да асимилира всяко ново развитие в изкуството и по този начин отнема всяка иманентно заложена негова мощ. В резултат на това се задушава искрената и автентична творческа експресия. Арт Брут е разрешението на този проблем според него – само Арт Брут притежава имунитет срещу влиянията на културата, срещу потенциалната опасност от асимилиране и абсорбиране, защото самите творци не желаят или не могат да бъдат асимилирани.

Подобен аргумент много добре описва творчеството на Николай Тотев, който всъщност завършва специалност «Стенопис» в Националната художествена академия в София. В действителност, може да се каже, че Николай Тотев е «маргинал», който отказва да следва образователните насоки и културните условности.

. Той е привлечен обратно към позицията на протеста срещу всички норми и всички колективни ценности.

. Той не иска да получава нищо от т.нар. 'Култура' и не желае да й дава нищо.

. Той не се стреми към комуникация на всяка цена, при всички случаи по отношение на търговските или рекламни способи, така познати в системата за продажба на художествени произведения.

Изкуството на Тотев формално отговаря на тези линии, по своята концепция и техника творбите му са до голяма степен изчистени от влиянията на традиции и художествени контексти. Те съдържат материал, майсторство и рядко срещани в света на българското изкуство фигуративни принципи и подходи, създадени от художника посредством институционализиран фигуративен език.

В повечето му картини социалните характеристики и стилистиката са смесени, създаващи обилен и широк резонанс. “Отклонението” му отдава предпочитание на една много лична и необикновена изразност, която от своя страна подчертава изолацията на твореца до степен, в която, малко по малко, той е завладян от собствената си въображаема авантюра, освобождавайки се от културните и мисловни норми.

За да отбележи своята втора годишнина, GreenCat Gallery предлага на вниманието на публиката една твърде рядко срещана за България експозиция – изкуство, което не приляга на дивана, но е от изключителен художествен интерес; творец, който особено много заслужава да бъде показан и познаван.

За Николай Тотев изложбата “Аутсайдър” е втора самостоятелна изложба в България и само трето негово представяне след самостоятелните му изложби в галерия Теа през 2003 г. и в Барселона през 2005 г.


Културен контекст на Аутсайдър Арт

Интересът към “Аутсайдър”–практиките от страна на творците и критиците на 20-ти век се проявява видимо като част от по-широкото наблягане върху отхвърлянето на установените ценности, произлизащо от средите на модернистичното изкуство. Началото на 20-ти век дава тласък на Кубизма и Дада, Конструктивизма и Футуризма в изкуството – течения, които изискват и предполагат едно драматично движение, далеч от културните форми на миналото.

Дадаистът Марсел Дюшам например изоставя “рисуваческата” техника, за да даде възможност на случайните действия да изиграят по-съществена роля при определяне формата на неговите произведения, или просто да промени контекста и да превърне вече съществуващи “готови” обекти в изкуство. Художниците от средата на века като Пабло Пикасо, обръщат поглед “извън” традициите на високата култура в търсене на източници на вдъхновение, извличайки го от артефактите на ‘примитивните’ общества, не-академични художествени произведения на деца, както и вулгарни рекламни графики. Провъзгласяването на изкуството на хората с психични разстройства, както и на хора от маргиналните граници на обществото от страна на Дюбюфе, е още един пример за предизвикващото установените културни ценности авангардно изкуство.


◊ ЗА СКУЛПТОРА ВАЛЕНТИН СТАРЧЕВ

Събитието на новата изложба “Валентин Старчев”, която GreenCat Gallery има удоволствието да представи от 17 ноември в Хотел Хилтън, София, едва ли се нуждае от обяснение предвид името на автора. Валентин Старчев е абсолютното доказателство на твърдението, че творческото вдъхновение и стремежа към иновация не признават възрастови граници.

От 17 ноември 2006 г. българските ценители на изкуството, редом с международно обагрената публика от гостите на Хилтън, София, ще имат възможността в продължение на 3 седмици да се срещнат с творбите на едно от имената-символи в българското изкуство.

Монументален сам по себе си, проф. Старчев е отлял множество монументални бронзови скулптури, които могат да се видят на много и различни обществени места в България, като например София или Бургас. Негови произведения са поднасяни като подаръци на личности като Папа Йоан Павел II и Крал Хуан Карлос на Испания, а изложбите му обикалят целия свят. Творби на проф. Старчев се намират в колекциите на Националната и Софийската художествена галерии, както и в Музея за Съвременна скулптура Миделхайм в Антверпен, Белгия, Националната художествена галерия в Букурещ (Румъния), в Русия, в колекция Лудвиг (Германия), в Холандия, Франция, Япония и множество други страни.

Символ на българската творческа креативност, Валентин Старчев разкрива способността си да извлече една полуреалистична фигура от абстрактната бронзова отливка. Много от сюжетите му, по своето естество, са свързани с женственото. Изложените творби включват Движение, Танц, Природа и Любов, както с груби, така и със силно полирани повърхности, едновременно инкорпорирани в бронза, а извивките и формите на малките пластики подтикват зрителя към размисъл относно замислите на твореца. И при все това, авторът не се ограничава само до добре познатите и овладени техники.

След изложбата му през 2005 г. GreenCat Gallery отново и с гордост представя Валентин Старчев - едно от най-значимите и големи имена на съвременното българско изкуство.
Автор:
Курт Хаубрехтс, GreenCat Gallery
Публикация:
14.11.2006 г. 00:01
Посетено:
2288
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/3033-nikolay-totev-i-valentin-starchev-v-greencat-gallery