14 декември 2006, 18.30 София, Хамбара, ул. "6-ти септември" № 22
За щастливия час четат авторите Вергил Немчев, Милен Русков, Иванка Могилска, Владислава Костова, Стефан Иванов.
◊ МИГОВЕТЕ
Часът отмерва продължителността щастие и го помества в графика на деня като планово отклонение от програмата. Предопределено невъзможна трайност.
В заучените пози пред камерата старите снимки пазят на разположение щастливи мигове. Изострят като новогодишна нощ актуалната липса.
Очакването предвкусва мига щастие в летливостта му. Важното е да хванеш момента. Да улучиш такта. Нито по-бързо, нито по-бавно. Тогава се удря евтиното. Мадамата се полъгва да дава най-доброто от себе си срещу обещание без покритие. Самият късмет се подвежда по ези-тура-то на дефектирала монета с две еднакви лица.
Победата - древна машина за щастие. Състезанието вкарва в кадър първите. Мигът на щастие безнадеждно обраства с инструменти за възпроизводство и препредаване. Телефони, филми, телеграми и есемеси подемат ехото и гардират бягството от изключителното. Мобилите осигуряват покритие за празника по руския телефон - от женското нетърпение за края на мъжко надмерване, през безапелационното „Ние сме на Боровец“, до хубостите на случаен секс край морето. С пропадащата връзка празничният час отънява до пиянски летеж в сивотата на развиделяването.