В своя роман “Преображение Господне” Георги Михалков по новому е разказал за Преображенското въстание от 1903 г. В него липсва “пиянството на един народ”, не се проследява подготовката на въстанието, нито “се възпяват” героични дела и юначества. Романът е съсредоточен върху самото избухване на буната, върху краткото й безславно протичане и най-вече върху последиците от нея.
Опожарени села, озлочестени девойки, мъчения и смърт за много хора, дълги кервани от наплашени и обезверени люде, бягащи към свободна България – това са резултатите от въстанието. Като се вземат предвид караниците в четническите редици, некомпетентното ръководство на акцията за превземане на село Змеево, самоубийството на Вангел войвода, картината става мрачна. И общото впечатление от романа щеше да бъде повече тягостно и покрусата – пълна, ако авторът не беше успял без патетика и нравоучителни тиради, да ни зареди с надежда. По оригинален начин той трактува въпроса за свободата: за нея разсъждава главният герой, в нейно име се заклеват и умират въстаниците, заради нея се преглъщат страданията, но тя и тежи.
Постепенно и неусетно свободата се издига в основен критерий на човешките постъпки, моралното превъзходство на бунтовниците се изгражда именно върху идеала им за свобода. И затова не звучат немотивирано или пресилено думите на Драгой накрая, че пак ще се върнат и ще се бият, докато победят. С богатия си език, с характерните детайли, с галерия от образи романът е успех не само за автора си.
_________________________________ Георги Михалков: “Преображение Господне” – роман. Изд.: “Литературен форум” поредица “Българска сбирка”. Романът е спечелил конкурс на Министерството на културата. Редактор Марин Георгиев. Художник Яна Левиева. София 2008 г.