С усмивка

Телепортация

Мечтите на гладния

Повече от двадесет години Хари Гиговски работи в Института по кибернетика и телепортация и успя да сложи пред името си няколко титли и звания, но в джоба си не сложи и стотинка. А Хари имаше десетгодишен син, съпруга учителка и един изтърсак на 6 месеца. Нямането не се отрази на мисленето му и той за това време изобрети телепортатор. Затова в тази понеделнишка утрин си свирукаше щастливо - за пръв път щеше да опита телепортация на предмети на близки разстояния.

Включи машинката, настрои системата за пренос, въведе килограмите, постави стрелката на скалата за получаване и подаде мощността. Хари знаеше, че неговото откритие е уникално и досега щеше да го огласи в пресата, но се боеше от борческите гилдии - да не му прилапат патента. Суетеше се около уреда и усещаше тръпката от гениалното зрелище, в същото време усещаше как гладът влачи магарешки тръни из корема му, посегна към бурканчето с плодова кашица за бебока и лакомо я извакуумира в устата си. В хладилника имаше неприкосновен запас от три яйца и умът му все там скачаше като врабче на слънчогледова пита, затуй пожела пържени яйца за закуска. Телепортаторът забръмча - миг след това с леко жужене, изневиделица, на масата внезапно се появи топъл ароматен омлет, с малки хапки германски салам, кашкавал, лук и ароматични подправки. Хари не вярваше на очите си и се щипна по бедрото. Мечтата му се сбъдна и за да се увери, че това не е видение, бързо захлупи чинията с длани. Не беше видение, нито илюзия. Нямаше време. Грабна вилицата и без хляб омете омлета. Облегна се на масата-бюро и укроти бликналите сълзи в очите си с кърпичката на сина си. Хари разбра, че е направил голямо откритие. Реши да го запази в тайна, доде мине кризата.

Вечерта, докато беше сам вкъщи, включи телепортатора и пожела вечеря за трима и малко бебешки храни. През последните години, както джобът, тъй и въображението му се беше изчерпило. Спомняше си само манджите на майка си. На масата незнайно как се появи печена кокошка с пресни картофки, залети с масълце. Кожичката така предизвикателно мамеше, че се изкуши да чупне едно крилце, което се оказа превъзходно...

Така на обяд, така и на вечеря. Хари доставяше с тепортатора храна за вкъщи. Съпругата му веднъж го попита дали не е получил някое наследство или да е продал накое от откритията си. Хари скромно кимна с глава, което значеше, че е така.

Една вечер, като се прибираше вкъщи, на улицата го спря съседът Михо Сапаревски и му се оплака, че напоследък някой крадял обедите и вечерите из махлата, е, не системно, но чат-пат... Ей така се стопявали, както си били на масата и печката. Хари почувства как колената му омекнаха и успя само да измънка ”Я-я-я-я!”...

Горе-долу такива бяха думите и на съседа Пешо Русиновски от съседния блок.

Не е честно, помисли си Хари, да крада от храната на ближния си. Всички около него бяха все от чергата му и реши да смени програмата.

Още същата вечер, като се върна вкъщи, настрои телепортатора на нова вълна и зачака. Много чака. И тъкмо започна да му омръзва, на масата падна една пачка със стотачки. “Някоя банка изгоря“ - помисли си Хари. “Да гори! - успокои се Хари. – Пък може и някоя пирамида да е!” Грабна пазарската чанта и запраши към магазина под блока.

Този път влезе изправено и смело, а не свит и съмнителен. Напълни чанта с деликатеси, екзотични плодове и застана мирно пред касата. В очите му грееше щастието на малко дете, подаде парите на касиерката, но те моментално изчезнаха. Засуканата дама си помисли, че е някой факир, погледна го и се усмихна непринудено. Хари бръкна и извади още банкноти - физиономията му замръзна - подаде ги и зачака. Щом ги докосна касиерката, те пак изчезнаха. Измъкна нервно цяла пачка и я сложи плахо на касата - отнемà ги и тях. От опашката се чудеха какво става. Хари - и той. Измърмори нещо за оправдание и се дръпна от касата.

Остави стоката и тръгна към къщи.

Още от врата запокити чантата в антрето. Беше побеснял. От стаята му обаче се чу едно мощно “У-у-раааа!” Отвори врата и надникна. Телепортаторът жужеше. На масата-бюро бяха разпилени стотачки. Хари така се ядоса, че педагогическият му такт изгърмя като слаб бушон. Завъртя такъв шамар на малкия, че хлапето залитна, повлече машинката и двамата паднаха на пода с трясък. Телепортаторът запуши и гръмна.

Хари отвори прозореца и заплака, както плаче дете, на което са счупили любимата играчка...


Автор: Благой Ранов
18.09.2008 г. 16:34
Посетено: 734
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/6461-teleportatsiya