На 29 септември 2008, понеделник, от 18.30 часа, в “Хеликон” на Патриарх Евтимий ще се състои единствената премиера на
"Макмафия: Престъпност без граници" - новата книга на английския журналист и специалист по Балканите Миша Глени.
Г-н Глени ще бъде в София само два дни.
Миша Глени е британски журналист, бивш кореспондент на Би Би Си и вестник "Гардиън" за Източна Европа, който в продължение на 20 години следи промените в този регион и постепенно от анализ на политическите революции преминава към разследването на друг вид движения, по-дълбоки и по-опасни: нарастващата власт на мафиите.
◊ ЗА КНИГАТА
Книгата “Макмафия: Престъпност без граници” се занимава с транснационалната престъпност след падането на Желязната завеса в глобален план, но България заема в нея огромно място. Например според Глени 80% от хероина за Западна Европа е минавал през лепкавите ръце на българската Държавна сигурност.
Западните вестници вече оцениха книгата като събитие.
Лондонските издания я хвалят. За "The Guardian" Глени е “тънък репортер, който не се страхува сам да влезе в опасни ситуации”. Повече: http://www.guardian.co.uk
За “The Independent” книгата му е широк разказ, в който са налепени без шев много истории и който стряска с хватките, подбудите и отмъщенията на новия глобален подземен свят и импотентността на правителствата да го разчистят успешно. “Брутална книга”. Повече: http://www.independent.co.uk
А ето какво пише рецензентът на прословутия “The Times”: “Четейки авторовия каталог на международния бандитизъм, аз успях в една пауза да се запитам: Дали има нещо различно във всичко това от престъпността в миналото?” Повече: http://entertainment.timesonline.co.uk
Има и критични рецензии. Например списание “The Slate”: “Макмафия” ще разочарова читателите, интересуващи се от възможните решения или от някакво оригинално аналитично проникновение, но пък е добре дошла в редиците на един развихрящ се нов жанр”. Повече: http://www.slate.com
Или рецензентът на “The New York Тимес”: “Макмафия” е богата на анекдотични истории, но й липсва структура”. Повече: http://www.nytimes.com