Нет@кценти

Независимости. Винаги широка славянска душа и тясна перспектива

НетАкценти (116)

Независимости. Винаги широка славянска душа и тясна перспектива
Автор: nezavisimost.eu


◊ ПРАЗНИКЪТ

Ивайло Дичев: Независимост или свободно избрана зависимост?
Разговора води Христо Буцев

- Предстои ни стогодишнината от обявяването на независимостта на България. Датата не е популярна, става дума за ‛независимост“, а не за ‛освобождение“...

(...) ‛Независимост“ е идеална категория, противопоставена на ‛зависимост“ - всички реални страни се намират някъде по средата. Най-независимата страна в момента, САЩ, зависи за своята икономика от комунистически Китай, който изкупува външния й дълг. Българската независимост има важни символични измерения, но какво реално се е случило? Ами прехвърлят се плащанията от Турция към Русия, България става зависима от Русия. Тъкмо в началото на века, преди въпросната независимост, е най-големият разцвет на българската икономика. Защо ли? Независимостта трае четири години, след което войни, катастрофа... В много по-тежка зависимост влиза България след 1919 г. със заемите, с репарациите. После идва Тристранният пакт, после Съветският съюз. Независими за кратко бяхме в началото на 90-те, предполагам, никой не иска да се върне към този период, който свърши с влизането в НАТО и ЕС.
(...)
Вземи акцията за символ на България. Какво избраха? Мадарския конник, за който не знаем абсолютно нищо (във вашия вестник някой дори писа, че бил жена!). Съвършено празен символ. Като че ли за нашата идентичност основното е нещата да бъдат далеч, сиреч напълно измислени, за да не би случайно да се засегне някоя чувствителна струна с нещо истинско. Ето на – вече нищо не помним за комунизма, никакви музеи, никакви паметници. Защо са ни екзистенциални проблеми със съвестта, конфликти, мъчително пренареждане на всичко онова, което сме знаели за себе си досега? Малко динамит, малко изтласкване (в психоаналитичния смисъл), малко изгорени документи, малко соц-носталгия. И зад нас зейва празно място, а ние можем да си гледаме кефа в настоящето. И накъде се насочва нашата памет, нашата история – към Перперикон! Колкото по-назад, толкова по-безопасно. Въпросът е нещата да са много-много древни и да нямат отношение към нас сега.

Цената на независимостта
Люба Йорданова

Септември ще бъде май. Това спокойно може да е мотото на правителствената кампания за честване на 100-годишнината от независимостта на България, която силно напомня на предизборна агитация.

Макар официалният празник да е на 22 септември, празненствата ще завършат на Гергьовден следващата година с военен парад за 400 хиляди лева. Така веселието ще продължи цели девет месеца, а разходите ще надхвърлят десет милиона лева. И всичкото това харчене и гърмене на фойерверки ще приключи точно преди да започне официалната предизборна капания за европейския, а малко след това и за парламентарния вот.

Многото шум е под патронажа на държавния глава Георги Първанов, а председател на организационния комитет е премиерът Сергей Станишев. Инициатори и участници в събитията са и президентските приятели от комитет "Съзидание" (специално създаден за последните местни избори с цел да подкрепя кметове втори и трети мандат) Божидар Димитров, Вежди Рашидов, Светлин Русев и Нешка Робева.

Все пак, ако се търси нещо позитивно, то е във факта, че за помпозните тържества е избрана все пак независимостта. Защото, като се има предвид, че втората година от членството на България в ЕС най-официално беше обявена за година на Русия, сценариите можеха да бъдат далеч по-нелепи. И вторият плюс е, че организацията се поема от Станишев и Министерския съвет, а не от исторически изкушения президент, който минава с достойната роля на патрон на събитието.

Измислените празници на несъществуващата независимост
Диана Мишкова

Целта, както става ясно от изказванията на държавните ни лидери, е отбелязването на независимостта на три нива - национално, регионално и международно - да бъде забелязано в страните, с които България има активни дипломатически отношения. То трябва да е много внушително и да не е само ретроспективно, а да извежда на преден план какво е постигнала България.

Няма нищо необичайно в това датата на обявяване на държавна независимост, ако такава изобщо съществува или може да бъде припозната, да заема централно място в националната празнична символика. В България обаче, както изобщо на Балканите, нещата не стоят така просто. Няма балканска държава, чиято формална независимост да не е била предшествана от васална обвързаност с бившия сюзерен или пряк политически контрол от една или повече европейски сили. И за да не се връщаме по-назад в миналото, можем само да припомним разгорещените спорове скоро след 1989 г. кое събитие да бъде избрано за символизиращо началото на модерната българската държавност: „появата“ на Сан-Стефанска България или провъзгласяването на независима българска държава на 22 септември 1908 г. Изборът на 3 март – датата на подписването на един ефимерен договор, чийто призрак изсмуква съзидателните сили на поколения българи и туря държавата им на пътя на сълзите – вероятно е по-скоро указание за неубедителността на алтернативата. Защо ли?


◊ ПО ОРУЕЛ

Европарламентът е на път да наложи тотален шпионаж на потребителите в Интернет
Светослава Банчева 

На 23 септември Европейският парламент ще гласува нова директива, която ще задължи всеки потребител на Интернет в Европа да инсталира на компютъра си шпионски софтуер - това твърди Богомил Шопов, участник в проекта за защита на правата в цифровия свят „Електронна граница“.

Софтуерът непрекъснато ще следи какво прави човек на компютъра си и, ако засече нещо „незаконно“, ще го докладва на фирми и институции, които може да са засегнати.

Директивата, която е част от т.нар. телеком пакет, предвижда всички договори с доставчици на Интернет да бъдат преподписани. В новите договори ще има клауза, според която задължително на всеки свързан с Интернет компютър трябва да се инсталира такава програма.

Веднъж инсталирана на компютъра, една шпионска програма може да се използва за всичко и да изпраща всевъзможни данни от компютъра до произволни получатели. Проектът на директивата предвижда, ако някой откаже да преподпише договора си с доставчика при това условие, да му се спре достъпът до Интернет. Фирмите-доставчици ще бъдат принудени от закона да прилагат тези мерки, ако искат да запазят лицензите си за работа.


◊ НАШИ СИ ГАФОВЕ

Как гафът с лифта можеше да бъде избегнат?
Диана Петрова

Службите за сигурност и охрана успяха да набутат премиера на държавата в най-нелепия скандал - да виси 40 минути на незаконен лифт заради изгорял бушон.

Заслугата за това е на доста хора, но ако МВР, ДАНС и НСО си бяха на мястото, нямаше да се стигне до насмешливите заглавия и ехидни коментари по адрес на министър-председателя Сергей Станишев, който си ги спечели и с влечението към екстремни преживявания, но и с липсата на взискателност към подчинените си. Което неведнъж му навлича неприятности, но този път това стана по възможно най-гротескния начин.
(...)  Но ако не беше гръмнал бушон, а бе лумнал пожар, какъвто вилня в района само преди дни? Пак ли всичко щеше да е наред? Достатъчно ли е, че в кабинката със Станишев бе и шефът на огнеборците? Едва ли.

И за да бъде нелепицата 100-процентова,
към това се добави и скандалът с журналистите и еколозите.

Паникьосаните гардове първо посегнаха на фотоапаратите. Което ще рече, че според техните представи най-страшно е да се види резилът как охраняваният обект е блокиран в авариралия лифт, а четирима бодигардове стоят под кабинката.

Живот по Станислав Стратиев

Заглавията от днес:
. Премиерът виси в незаконен лифт.
. Премиерът закъса в незаконен лифт.
. Станишев заседна в лифт, Борисов - на летище.
. Станишев заклещен в лифт.
(...)
. Станишев вися за назидание в Рила.
. Кацнал на едно дърво.
. Държавата увисна.
. Най-после свалиха Станишев!


◊ ГОДИШНИНИ

Станислав Стратиев (9 септември 1941 - 20 септември 2000)

Българската участ
Станислав Стратиев   

Българска участ е да се родиш в България.

При толкова други държави.

Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло.

Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.

Винаги министрите ще бъдат с портфейл.

Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече – в Канада.

Винаги ще бъдем най-освободими.

Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас. Винаги народът няма да бъде прав.

Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.

Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.

Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.
Автор: Антоанета Добрева
21.09.2008 г. 23:02
Посетено: 1144
Етикети: душа
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6480-nezavisimosti-vinagi-shiroka-slavyanska-dusha-i-tyasna-perspektiva