Празници / фестивали
Юбилейни концерти в Кюстендил
100 години от рождението на акад. Марин Големинов
◊ СЪБИТИЕТО
Юбилейни концерти в Кюстендил
Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора”
28 септември от 18:00 часа
• Читалищата: „Братство”, „Пробуда”, „Зора” и клуб „Млад музикант” - Кюстендил организират тържествен концерт под патронажа на министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
30 септември от 18:00 часа
• Община Кюстендил и музикално сдружение „Марин Големинов” организират юбилеен концерт с участието на камерен оркестър „Орфей”
. Световна премиера на творба от Михаил Големинов с участието на автора.
◊ ЗА АКАД. МАРИН ГОЛЕМИНОВ
Животът му прекосява целия XX век, а активната му творческа дейност обхваща шест десетилетия, той е от онези композитори, които по силата на историческата необходимост се превръщат за музикалната култура на страната си в основоположници и класици едновременно.
Роден е на 28.09.1908 г. в гр. Кюстендил. Започва уроците си по музика при Светослав Четриков в гр. Благоевград през 1918 г.
Завършва Държавната музикална академия в София през 1931 г., след което заминава за Париж. Там постъпва в „Скола Канторум”, където учи композиция при Пол дьо Флем и взима уроци при известния композитор Пол Дюка в „Екол Норма”. Посещава лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната. Няколко години по–късно специализира композиция и диригентство в Мюнхен. През 1936 г. участва едновременно като изпълнител в състава на квартет „Аврамов” и дирижира концертите на Камерния оркестър при радио София, за които написва няколко сюити.
От 1943 г. е професор по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция в Българската държавна консерватория.
Големинов е заемал редица отговорни постове: директор на Софийската народна опера, директор на Консерваторията, член на ръководството на Съюза на българските композитори, член на БАН. През 1976 г. е удостоен с наградата „Готфрид фон Хердер” на Виенския университет. Академик е от 1989 г. Удостоен е със званието Кавалер на ордена „Odre des Arts et des Lettres” на Министерството на културата на Франция, през 1992 г.
От 1997 г. Марин Големинов е почетен председател на международното жури на едно от най-големите музикални събития в Европа - Международния фестивал на класическата китара, организиран ежегодно през м. април в гр. Кюстендил. От 2000 година фестивалът носи и неговото име.
През 1998 година е удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза" на АМТИ по случай неговия 90-годишен юбилей и във връзка с приноса му към българската музика. Той е един от големите български композитори, за които да бъдат български музиканти, е призвание, висока отговорност и съдбовен личен избор. Този избор определя единството на стила и обединява в едно смислово цяло богатото му творчество.
С творчеството си формира характерни за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и неговото авторско претворяване, и възпитава поколения наред български музиканти. Създава изключително ценни произведения в различни области на музиката – симфонични, вокално-инструментални, камерни, музикално-сценични и др.
Автор е на: 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата танцова драма “Нестинарка”; оперите: „Ивайло”, ”Зографът Захарий”, „Тракийски идоли”, балетът „Дъщерята на Калояна”, музикалната приказка „Златната птица”, вокално-инструменталните творби „Селска песен” и „Титанът”; Симфоничните вариации по тема на Добри Христов; Първа симфония Детска, втора и четвърта симфония Шопофония; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и др. произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и др. камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни.
Едни от последните му произведения са: Концертът за струнен квартет и струнен оркестър, Струнният квартет № 3 Старобългарски, Струнният квартет № 4 Микроквартет, концертите за виолончело, за контрабас; Симфоничните импресии по картини на Майстора за сопран и симфоничен оркестър (текст Г. Струмски); Тубафония за духов квинтет и соло туба; Хвалите имя Господне за смесен хор; Ламенто за оркестър (в памет на Добрин Петков); кантатите за мъжки хор и оркестър Кресту Твоему и Алелуя.
Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар за българските изпълнители. Пише 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина, между които „Към извора на българското звукотворчество”, „Зад кулисите на творческия процес”, ”Проблеми по оркестрацията”.
Умира на 19 февруари 2000 г. на 91 г., но измеренията на неговото дълго присъствие и принос в българската култура са впечатляващи. Принос, който той разбира като дълг: "Какво правя ли? Копая дълбоко в земята, за да чуя тон от моя далечен пра-пра-дядо… пък макар и само стон. Събирам градивен материал - искам да издигна паметник на моите предшественици, които напластиха в душата ми красота и посяха в нея зърното на изкуството".
Юбилейни концерти в Кюстендил
Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора”
28 септември от 18:00 часа
• Читалищата: „Братство”, „Пробуда”, „Зора” и клуб „Млад музикант” - Кюстендил организират тържествен концерт под патронажа на министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
30 септември от 18:00 часа
• Община Кюстендил и музикално сдружение „Марин Големинов” организират юбилеен концерт с участието на камерен оркестър „Орфей”
. Световна премиера на творба от Михаил Големинов с участието на автора.
◊ ЗА АКАД. МАРИН ГОЛЕМИНОВ
Животът му прекосява целия XX век, а активната му творческа дейност обхваща шест десетилетия, той е от онези композитори, които по силата на историческата необходимост се превръщат за музикалната култура на страната си в основоположници и класици едновременно.
Роден е на 28.09.1908 г. в гр. Кюстендил. Започва уроците си по музика при Светослав Четриков в гр. Благоевград през 1918 г.
Завършва Държавната музикална академия в София през 1931 г., след което заминава за Париж. Там постъпва в „Скола Канторум”, където учи композиция при Пол дьо Флем и взима уроци при известния композитор Пол Дюка в „Екол Норма”. Посещава лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната. Няколко години по–късно специализира композиция и диригентство в Мюнхен. През 1936 г. участва едновременно като изпълнител в състава на квартет „Аврамов” и дирижира концертите на Камерния оркестър при радио София, за които написва няколко сюити.
От 1943 г. е професор по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция в Българската държавна консерватория.
Големинов е заемал редица отговорни постове: директор на Софийската народна опера, директор на Консерваторията, член на ръководството на Съюза на българските композитори, член на БАН. През 1976 г. е удостоен с наградата „Готфрид фон Хердер” на Виенския университет. Академик е от 1989 г. Удостоен е със званието Кавалер на ордена „Odre des Arts et des Lettres” на Министерството на културата на Франция, през 1992 г.
От 1997 г. Марин Големинов е почетен председател на международното жури на едно от най-големите музикални събития в Европа - Международния фестивал на класическата китара, организиран ежегодно през м. април в гр. Кюстендил. От 2000 година фестивалът носи и неговото име.
През 1998 година е удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза" на АМТИ по случай неговия 90-годишен юбилей и във връзка с приноса му към българската музика. Той е един от големите български композитори, за които да бъдат български музиканти, е призвание, висока отговорност и съдбовен личен избор. Този избор определя единството на стила и обединява в едно смислово цяло богатото му творчество.
С творчеството си формира характерни за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и неговото авторско претворяване, и възпитава поколения наред български музиканти. Създава изключително ценни произведения в различни области на музиката – симфонични, вокално-инструментални, камерни, музикално-сценични и др.
Автор е на: 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата танцова драма “Нестинарка”; оперите: „Ивайло”, ”Зографът Захарий”, „Тракийски идоли”, балетът „Дъщерята на Калояна”, музикалната приказка „Златната птица”, вокално-инструменталните творби „Селска песен” и „Титанът”; Симфоничните вариации по тема на Добри Христов; Първа симфония Детска, втора и четвърта симфония Шопофония; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и др. произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и др. камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни.
Едни от последните му произведения са: Концертът за струнен квартет и струнен оркестър, Струнният квартет № 3 Старобългарски, Струнният квартет № 4 Микроквартет, концертите за виолончело, за контрабас; Симфоничните импресии по картини на Майстора за сопран и симфоничен оркестър (текст Г. Струмски); Тубафония за духов квинтет и соло туба; Хвалите имя Господне за смесен хор; Ламенто за оркестър (в памет на Добрин Петков); кантатите за мъжки хор и оркестър Кресту Твоему и Алелуя.
Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар за българските изпълнители. Пише 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина, между които „Към извора на българското звукотворчество”, „Зад кулисите на творческия процес”, ”Проблеми по оркестрацията”.
Умира на 19 февруари 2000 г. на 91 г., но измеренията на неговото дълго присъствие и принос в българската култура са впечатляващи. Принос, който той разбира като дълг: "Какво правя ли? Копая дълбоко в земята, за да чуя тон от моя далечен пра-пра-дядо… пък макар и само стон. Събирам градивен материал - искам да издигна паметник на моите предшественици, които напластиха в душата ми красота и посяха в нея зърното на изкуството".
Автор:
Благой Ранов
Публикация:
21.09.2008 г. 16:31
Етикети:
Посетено:
1195
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/11/news/6475-yubileyni-kontserti-v-kyustendil