Може би немалко хора биха искали по изгрев на 1 юли да бъдат не сред панелките, а на морския бряг. Да слушат китари и крясъка на чайките, да усещат милващите вълни…
Такива мечтатели се събраха на 1 юли 2011 от 17.30 часа в една от залите на РБ „Христо Смирненски”. И наистина се получи атмосферата на красивия летен празник. Осъществиха го ученици от ПГСАГ „Никола Фичев” и от НУИ „Панайот Пипков”, участници в литературен клуб към библиотеката. Те въвлякоха публиката в конкурс за текстове на тема ”Човек от…” – оказа се, че съществуват хора от въздух, хартия, пластмаса, кренвирш, дъжд, шоколад и какво ли не още… Оказа се, че тези хора живеят, чувстват, мислят, правят добро или зло.
И петте прочетени текста (на Петя, Мая, Людмил, Мария и Цвети) бяха толкова интересни и различаващи се един от друг, че сериозно затрудниха строгото и компетентно жури, съставено от учител по литература и двама представители на библиотеката. Накрая бяха присъдени пет първи места.
Публиката прие играта и се родиха още човеци от… Всъщност гостите скоро осъзнаха, че не са просто наблюдатели в удобните си столове – а участници в забавни игри с думи и фантазия. Така сред радост и емоции се създадоха и весели, и замислящи текстове – показващи необятните възможности на словото, на освободеното чрез игра човешко въображение.
Красивите песни на Петя Габрова (съпровождана от китарата на Георги), цигулките на Лия Петрова и Елица Югова, презентацията на Мария Величкова, атрактивните и остроумни водещи – Цветозара Цветкова и Мария Величкова - направиха преживяването неповторимо.
За да усетите атмосферата на празника, ви предлагаме един от прочетените текстове:
ЧОВЕК ОТ ВЪЗДУХ
Не бил от въздух в началото. Бил тежкотоварен. Затова и много страдал... и плакал.
Обвинявал много - обвинявал майка си и баща си, обвинявал приятелите, обвинявал бабичките, обвинявал историята, обвинил Бога, обвинил накрая и себе си. Но плачът и болката не секнали.
Един ден обаче се случило изплакване на Желание за Свобода. И млъкнал, доколкото можел... и започнал да съблича идентификациите от себе си, една по една. Не било лесно, но бил упорит.
Една по една, бил упорит. Накрая олекнал. И станал Въздух. И влязъл в Тишината...
Един Човек от Въздух Е.