На 19 септември 2011 г, понеделник, от 18 часа в културен център "Тракарт" (подлез "Археологически") Среща-разговор с автора на романа "Имигрантката" Румен М. Еверт (Германия)
Организират: Общински читалищен съюз - Пловдив и издателство "Жанет 45"
◊ ЗА КНИГАТА
Превърнала се в бестселър в Германия, „Имигрантката“ е увлекателен и високохудожествен разказ за историята на млада жена, която бяга от повсеместната мизерия, настъпила след падането на комунизма в българската й родина, и емигрира във Виена, за да открие себе си чрез този ирационален акт на освобождение. Нейната своеобразна автобиография обрисува странните феномени, съпътстващи рязката промяна в живота и ценностната система в България през 90-те години на 20. век, както и съдбата на онези, избягали от родината, за да се спасят от кризата.
Историята на героинята е събрана в рамките на по-малко от едно денонощие. Докато я придружаваме по време на обичайния й работен ден във виенска кръчма, в поредица от ретроспекции пред нас се разкриват възлови преживявания от нейното минало – от началото на 60-те до средата на 90-те години от ХХ в. – които се преплитат с делника й на нелегална имигрантка.
Прецизно композираният и стилно написан роман за живота на главната героиня Лена разказва за идиличното детство в отдалечено миньорско селище в Родопите; трудните тийнейджърски години и бягството от провинциалното тесногръдие на родния край в един колкото краткотраен, толкова и катастрофален брак; усилията за отглеждане на двете й деца като самотна майка в големия град.
Когато Лена вече вярва, че е успяла да се справи с проблемите си, комунистическият режим рухва, а с него и цялата страна потъва в невъобразим хаос. Главната героиня е принудена да остави децата в България и да потърси щастието си като нелегална имигрантка във Виена. Там болката от раздялата със синовете й и постоянният страх от изселване в крайна сметка я принуждават да се реши на брак по разум с австриец.
Едва в последния момент обаче тя променя решението си и така получава шанс за себеосъществяване – нещо, за което се е борила цял живот.
◊ ЗА АВТОРА
Румен М. Еверт (Roumen M. Evert) е германец, живял дълги години в чужбина, двайсет от които само в Англия. През последното десетилетие живее с българската си съпруга в Пловдив и Берлин. През 80-те и 90-те години на миналия век е публикувал няколко книги на немски и английски, сред тях биография на Боб Марли и детската книга „Бодилът“. След това заедно с режисьора Гернот Краа написва сценарий, който е успешно филмиран през 1991 г.
„Имигрантката“ е първа книга от трилогията му „Отвъд Ландщрасе“, която разглежда тематично дихотомията на две европейски култури: латинско-западната и гръцко-източната. Втората част е пикаресков роман, в който трагедията в България се третира от комедиен аспект. Третата книга описва последните земни дни и смъртта на старец в българска провинция, докато в Манхатън рухва Световният търговски център.
„Еверт смело обхваща повече от 3 десетилетия (от началoто на 60-те до края на 90-те години на 20-ти век) като въвлича читателя в една много модерна турбулентност на събитията или съвсем спокойно описва в забързани отрязъци една житейска история, и това прави тази книга наистина значима.“ - Кони Хааг, списание "EKZ"
¤
„Почти тягостно–напрегнато Румен Еверт описва в „Имигрантката” как дори да се спасиш чрез бягство, другостта те погубва.“ - Матиас Коефлер, списание "Buch Aktuell"
¤
Отзив в литературно списание "Read me" - Хамбург от Анне фон Бломберг
Румен Еверт е интересен човек. Бил е репортер в Мюнхен, музикален критик, преводач и автор в Лондон, следват пътувания из Европа, Африка, Азия, женитба с българка, живот в България, завръщане в Германия. И сега той твори и черпи идеи от своя екзистенциален опит, сгъстява познанствата.
„Имигрантката“ описва в този роман в първо лице своето детство в родната си страна, падането на социалистическата диктатура и нейните отчаяни усилия да спечели пари за насъщния на двете си деца - като нелегална имигрантка – докато се уреди с брак по сметка с някой австриец.
В репортажи и филми медиите разказват за хора като нея и човек някак си познава всичко това. Но на Еверт му се удава от това „някак си” да създаде един специален случай, който точно със своята „умереност“ и „нормалност“ събужда любопитство, симпатия, съпричастност и със своя ненатрапчив прецизен стил и разказваческо изкуство желание да продължиш да четеш.
Лена, героинята на романа, се отличава от хилядите други имигранти само по едно: тя е малко по–издръжлива, „по-жилава“ от останалите, което прави разликата от между „най-после да се справиш“ и „да останеш завинаги в мизерията“.
Тя не е по-интелигентна, по-талантлива, но притежава онази вътрешна устойчивост, която се приема от психолозите като качество, което прави оцеляването, житейският успех възможни като останеш верен на себе си без самосъжаление.
Житейската устойчивост е изкуството да се справяш в живота и да направиш най-доброто от него. Според общоприетата психологическа парадигма това качество го притежават изненадващо много хора. Такива хора не се оставят да бъдат сломени от отвратителни спомени в детството, жестоки удари на съдбата, нещастия, преследвания или от едно долно обкръжение, а ги прави хора, на които можем да завидим, хвърляйки поглед кьм тяхната „обикновеност“.
„Нелегалната“ Лена, българската келнерка във Виена, е една такава личност. В нея Румен Еверт е въплътил много подобни съдби в образа на една жена, които оживяват в романния образ и му придават автентичност. С това неговият роман се превръща в онова, което го прави наистина едни добър роман: картина на реалността, от която се интересува всеки и го засяга, дори и когато има съвсем друга съдба. Защото това прави читателя по-умен или възприемчив към болките и радостите на другите.