Последни новини

Режисьорката МАКСИМА БОЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Формата на нещата“ от Нийл Лабют на варненската театрална сцена; разликата между скандалното и циничното, робуването на външната форма и скулптирането на другия като перфидна манипулация; човекът като скулптура, която подлежи на оценка; необходимостта да бъдем обичани срещу страха да обичаме; театърът през психологията и изкуството като работа с истината. Премиера 11 март 2024, 19.00 ч., Градска художествена галерия

– Варненската публика очаква с интерес дебюта в родния град с „Формата на нещата“ от Нийл Лабют на младата режисьорка с мнообещаващото име Максима Боева. Как оценявате този етап в творческата си биография, още повече че с премиерата на „Формата на нещата“ се отбелязва 103-годишнината на Варненския театър?

– Много се радвам, че имам възможността да работя в театъра, с който съм израснала. Завърших Режисура за драматичен театър при проф. Пламен Марков в НАТФИЗ и два пъти му асистирах - във варненските постановки „Измяна“ и „Ретро“. Бях почти 5 години щатен режисьор в Шуменския театър, поставях в София и Плевен и така посъбрах някое и друго заглавие в младата си творческа кариера. Сега най-накрая дойде и моментът да поставя на родна сцена, вълнувам се. Още повече, че имам честта да имам премиера в навечерието на рождения ден на Варненския театър.

– Първото Ви режисьорско признание идва с „Нирвана“ от Константин Илиев, после интерпретирате и американски автори. Българска или чуждестранна драматургия, кое е водещо в режисьорския Ви избор?

– Водеща е темата. Ако в текста има нещо, което дълбоко ме вълнува, няма значение дали е български или чужд. В никакъв случай не пренебрегвам българската драматургия, даже напротив. Освен „Нирвана“, която пресъздава историята на Яворов и Лора, един емблематичен и толкова обичан текст от българската публика, поставих и „Две“ на Таня Шахова - историята на Дора Габе и Елисавета Багряна. Работих също върху документални текстове от и за Алеко Константинов. Интересно е да се потопиш в историята на известни личности от нашето минало, да преоткриеш Алеко или Яворов не като христоматийни образи, а като реални хора с вълнения и страхове. Така усещаш тези гении по-близки, това е вълнуващо.

“Формата на нещата” не е първата американска пиеса, по която работя - работила съм по “Мери Джейн” от Ейми Херцог, което в момента се играе в „Tеатър 199“, както и по “Заешка дупка” на Дейвид Линдзи-Абер. Съвременната американска драматургия предлага изключително любопитни и комуникативни истории, реални и дълбоки персонажи, занимава се с много човешки и интригуващи теми. Например във “Формата нещата” засягаме темите за любовта и самотата.

– В пиесата особено привлекателна за пресъздаване е Евелин, студентка по изящни изкуства, която перфидно манипулира човека до себе си.

– Във „Формата на нещата“ персонажите са поставени в крайни ситуации, затова и емоциите им бушуват. Може дори да се каже, че са по-истерични от обичайното. Това прави историята интересна. И все пак мисля, че всеки би могъл да се разпознае в една история за любов, манипулация и разочарование, каквато разказваме.

– Американската критика определя Нийл Лабют, известен най-вече с пиесите и филмите си, като скандален автор и „безмилостен съдник на най-грозните страни в човешката природа“. Скандалното през 2006 г., когато излиза пиесата и днес, макар и само двайсетина години по-късно, носи различен оттенък. Скандалът почти се е превърнал в норма, особено за сцената.

– Нийл Лабют не е непременно скандален, бих го нарекла по-скоро циничен. А цинизмът привлича едни, но отблъсква други, тези последните може би биха го определили като скандален. Не мисля, че Лабют е жесток към персонажите си. Персонажите във „Формата на нещата“ не са лоши хора, а съвсем обикновени хора, които в определени ситуации правят лоши неща. Случва се на всички. Затова и героите са близки и разпознаваеми. Лабют не им се подиграва, не ги осъжда, само ги наблюдава и ги оставя да живеят, както могат.

– Фокусът в пиесата е върху увлечението по визията, която винаги е по-лесна за постигане и възприемане, отколкото съдържанието на нещата.

– Говорим за едни младежи, които както често се случва в живота, ги е страх от искрените и дълбоки чувства и затова робуват на външното, на формата на нещата. Те искат да скулптират себе си и да си създадат един образ, с който да бъдат приети и обичани. Вървейки по този път, те много често се изкушават да скулптират и другия по свой вкус. Опитват се да превърнат отсрещния в някой, удобен за самите тях и за техния имидж.

– Има лек пиарски момент във всичко това.

– Да, да. Човек много рядко показва себе си, истински, какъвто е. По-често слага маска, и то маска, която задължително трябва да бъде харесвана. Нека не се лъжем – всички ние искаме да бъдем харесвани, да бъдем приети и приобщени по един или друг начин към обществото. Ако с харесването не се получи, тогава имаме нужда поне категорично да ни отрекат. Да бъдем отразени по какъвто и да е начин от другите, като доказателство, че съществуваме, че имаме значение. В пиесата изследваме как човекът е изложен в галерия като скулптура, която хората разглеждат от различни страни. И тази скулптура подлежи на оценка.

– Репетицията, която театърът толкова обича, понякога води изследователския процес до неочаквани решения.

– Репетиционният процес тече с пълна сила. В театъра всичко е предпоследно, така че непрекъснато се раждат нови идеи и нови гледни точки. Не сме избягали от темата, с която сме започнали, но колкото повече човек работи, толкова по-дълбоко потъва и открива нови детайли и нови нюанси в текста. Този процес може да крие и опасности, но е въпрос на професионализъм да се запази и развие адекватно първоначалната идея. Основната цел във „Формата на нещата“ е да покажем как ние скулптираме сами себе си и как опитваме да скулптираме другия до нас, в едно непрекъснато изграждане и разграждане на нови идоли. В хода на репетициите се вглеждаме все повече в себе си, разпознаваме ситуации, в които сме били или хора, които сме срещали. И зрителите със сигурност ще разпознаят части от себе си и своя опит в персонажите.

– Което е смисълът на изкуството като съпреживяване.

– Искам да подчертая, че текстът на Лабют в никакъв случай не е елитарен, авангарден или неразбираем. Напротив, това е история за едни хора, които искат да бъдат обичани и едновременно с това изпитват страх от искрените чувства. Необходимостта от другия е болезнена и дълбока, но любовта към него е повърхностна. Причината за всичко това е страхът.

– „Формата на нещата“ е постановката на Варненския драматичен театър с най-млада средна възраст, като започнем от режисьорката Максима Боева, сценографката Киряна Аврониева, композитора Милен Апостолов, гостувал вече във Варненската опера, и завършим с актьорите Христина Джурова, Сияна Начева, Станислав Кондов и госта Александър Евгениев. „Формата на нещата“ изглежда скулптирана, за да използвам Вашите думи, като една съвсем автентична постановка, която живее с енергията на младостта и излъчва внушения от позицията на младостта.

– Имам късмет, че работя с този екип. Милен Апостолов е изключително талантлив диригент и композитор, за пореден път работим заедно. Както с него, така и с художничката Киряна Аврониева, също творец с въображение и размах, ме свързват сходни разбирания за изкуството. Киряна е ученичка на Мира Каланова, която има забележителни постижения, свързани с Варненския театър. А сценографското решение на Киряна за „Формата на нещата“ със скулптури, моделирани по телата на артистите, много подхожда на Градската художествена галерия, където ще се играе спектакълът.

– Импонираща усмивка към концепцията за скулптирането.

– Трима от актьорите във „Формата на нещата“ участват, забелязали сте, в „Кървава сватба“ от Лорка на режисьора Стоян Радев Ге.К., но тук са с разменени взаимоотношения. Между другото, Сашо и Станислав са ми състуденти, а Сияна е един випуск след нас, отново завършила при професор Марков. Само Христина Джурова идва от друг клас в НАТФИЗ, но с нея много бързо се намерихме, защото сме възпитани в сходни естетики. Приятно ни е, че сме заедно, обменяме идеи и вървим в една посока. Позволихме си да поканим като консултант и психолога Рая Митева.

– Интересен подход, който не е често срещан или поне не се афишира в българския театър.

– Рая впрочем също е била студентка на проф. Марков, заедно му асистирахме в „Измяна“, но после тя пренасочи усилията си към изследване на човешкото не през изкуството, а през психологията, двете сфери не са далеч една от друга. Рая е изключително ценен партньор в точното определяне на психологическата характеристика на персонажите. Тя говори за изкуството като работа с истината, и аз съм много съгласна с това определение. Психологът и творецът се вълнуват от най-нежните аспекти на това да бъдеш човек и това изследване е невероятно завладяващо. Дълбочинният анализ от гледна точка на психологията допринася за изграждането на плътни образи и реални герои. Рая ни помага да се включим в своеобразен team building, чиято атмосфера предразполага актьорите да работят уверено с емоциите си и да опознаят самите себе си през процеса на опознаване на персонажа.

– Обобщението за „Формата на нещата“...

– „Формата на нещата“ е спектакъл за болезнената необходимост да бъдем обичани и страха ние самите да обичаме дълбоко и искрено.

............................

МАКСИМА БОЕВА (1992, Варна), завършва Първа езикова гимназия в родния си град и НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ със специалностите Режисура за драматичен театър в класа на проф. Пламен Марков (2017) и Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии (2018). Дебютният ѝ спектакъл "Нирвана" от Константин Илиев в ДКТ "Васил Друмев" Шумен, където работи като щатен режисьор, получава множество отличия на няколко фестивала, между които националната награда за млад режисьор „Слави Шкаров“ и три номинации за ИКАР 2019, включително в категория Дебют за режисура. Интерес предизвикват също постановките ѝ "Косвени щети" по книгата на носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич "Войната не е с лице на жена“, „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер и др.

.......................

„ФОРМАТА НА НЕЩАТА“

от Нийл Лабют

Превод Мартин Киселов

Режисьор Максима Боева

Сценограф Киряна Аврониева

Композитор Милен Апостолов

Помощник режисьор Валентина Козарева

Психолог консултант Рая Митева

В ролите:

ФИЛИП – Станислав Кондов

АДАМ – Александър Евгениев

ДЖЕНИ – Христина Джурова

ЕВЕЛИН – Сияна Начева

Спектакълът не се препоръчва за зрители под 16 години.

Продукция на ТМПЦ - Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Премиера – 11 март 2024, 19.00, ГХГ „Борис Георгиев“ Варна