Последни новини

За малко повече от седмица след излизането си романът „Ти, подобие мое“ от Радослав Бимбалов светкавично се превърна в предпочитан избор на българските читатели и покори редица книжни класации в страната. 

Книгата отпразнува своята поява сред света с официална премиера, която се проведе на 25 септември 2024 г. малко след 19:30 ч. на голямата сцена на Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ отекна кадифеното слово на самия Създател, а тъмнината прегърна феерията от емоции, предизвикана от нестандартната презентация за начало на събитието, в която картини, слово и звук се сляха в едно.

Щом имате право да присъствате на тази премиера, значи все още сте в жизнена категория „А“, съобщи анонимен глас, а самият Радослав Бимбалов се появи на сцената и призна: „Ще ми се тази история да се стори на моето собствено подобие – дъщеря ми – невярна, невъзможна, неслучваема… Ще ми се моето собствено подобие да не познае никога злата страна на хората, все по-малко прикрита зад някакви благоверни гримаси.“       

Малко след това към него на сцената се присъединиха две изключителни жени, които са пример за фини душевност и професионализъм –  уважаваната българистка, преводач и преподавател Мари Врина-Николов и прецизната водеща и журналистка Десислава Стоянова. А тримата се опитаха да намерят отговор как и защо се случи така, че оцеляването започна да минава през липсата на каквато и да е емпатия.

„Антиутопичното в моята книга е промяната, която се е случила в душите на хората – започнали сме да изпитваме все по-малко състрадание по обясними, напълно логични причини. За да оцелеем. Тази моя измислица звучи притеснително, неприятно, отблъскващо сигурно. Затова и съм я разположил в сегашното време, за да не я припиша на бъдещето.“, сподели Радослав в отговор на констатацията на Деси, че „Ти, подобие мое“ така реалистично описва процеси, които наблюдаваме и днес – естественият отбор поощрява дебелокожите.

„Вярата да отприщим доброто в нас” – това е Бог според Мари Врина-Николов и допълни, че именно този Създател е открила в книгата на Радослав, която „я е призовала за превод още на третата си страница“.

Като пречистващо преживяване – така определи един от посетителите вечерта, а опашката за автографи се извива дълго след края на разговора.

Плашещо близък, мълчалив и ярък в елегантната си директност,  „Ти, подобие мое“ преплита историите на петимата главни персонажи в романа в една обща и драматична история –  оплетена заедно с историите на съвременните хора, но и с историите на човеците назад във времето.

В едно плашещо познато общество най-ценното човешко откритие – думите – биват използвани за шумна омраза. Чуждите страдания са просто повод за лицемерна или откровено никаква съпричастност. А всяка постъпка може да бъде лесно проследена и вписанa в старателно поддържано досие.

И точно в това общество един почти обикновен учител се оказва на грешното място в грешния момент. А съдбата на петима души се оказва фатално преплетена и разказана през погледа на не кого да е, а самия Създател.

Със своя графитен, плътен стил Радослав Бимбалов рисува смазващ портрет на съвременното общество, поело по пътя на собственото си отрицание. А физическите отклонения в романа обагрят до кървава наситеност метафизичните болки на света ни.

Смел, гъвкав, мащабен в своето послание, „Ти, подобие мое“ е оригинален летопис на човешкия път от първата разказана история до днес. Антиутопичен в рамките си и дълбоко хуманен в своята същност, това е роман, който търси отговори на въпроси отвъд видимото и крепи на страниците си тонове човешко минало, настояще и бъдеще.