За една отминала изложба в галерия "Видима" в Севлиево

Проф. Владимир Аврамов е преподавател по стенопис и живопис в катедра „Стенопис“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Има докторска степен по изкуствознание. Роден е в гр. Враца, последователно завършва Художествената гимназия в София и Националната художествена академия със специалност „Стенопис“. Първите му самостоятелни изяви като живописец датират още от 1991 г. Участвал е в над сто национални и международни изложби. Член е на съюза на българските художници, автор на кураторски проекти, членува в научни и творчески организации. Търсенията му са в областите: живопис, стенопис, мозайка, църковна стенопис и икона. Награждаван общо 36 пъти с различни отличия за своите творчески постижения. Въпреки неговите завидни и неоспорими успехи в живописната сфера, за много от хората той е по-известен с проектирането и реализацията на над 35 православни църковни обекта в България, Гърция и Русия. Проектирал и реализирал с колектив близо 15 000 кв./м. под формата на стенописи, иконостаси и др. Под негово ръководство бе изцяло изрисуван и новият катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч.

За разлика от преобладаващата сакрална живопис в неговите монументални произведения, където всеки един обект, форма и цвят се подчиняват на църковният канон, в кавалетна си живопис той разкрива себе си и своите философски търсения абсолютно свободно. Спокойно реализира идеите си върху големи платна, но не по-малко внушителни и въздействащи са малките му формати. Във всеки един случай той постига търсеният ефект на безкрайност на пространството, мащабност и дълбочина. За форматите и съдържанието на изложбата говори и подзаглавието: „Голямото в малкото“. Въздействие върху зрителя той постига не само с избора на сюжети и обекти, с майсторско владеене на различни похвати, прилагане на сложни и смесени техники, комбиниране на абстракция с реализъм, но и както самият той казва: „с много въображение и сериозни цветови експерименти“!

Целостта на тази концептуална изложба буквално завършена през последните месеци, води своето начало далеч във времето и обхваща едно поле на размисъл, което вълнува от години не само нашият гост, но и едни от най-големите умове на новото време. Не е случайно, че главните замесени „лица“, чиито труд лежи в основите на тази изложба са съвременници, взели участие в бурното развитие на старият континент от края на 19-ти век и оставили значим отпечатък в развитието на съвременния свят – Фридрих Ницше и Чарлз Дарвин. Техен съвременник е и Уста Колю Фичето, чиято персонификация художникът използва, за да свърже и онагледи теорията с практиката, чрез добре познатото и родното.

„Свръхчовекът“ не е Бог, не е извънземен пришълец със суперсили, той не е създаден във военна лаборатория, нито пък е генетично селектиран образец с характерни расови белези. Свръхчовекът според Фридрих Ницше е човекът на бъдещето, следващият етап в еволюцията на нашата психика, на когото принадлежи бъдещето на нашата цивилизация, най-възможното ни доближаване до божията същност. Цялото действие ще се развива в полето на културата, а религията ще трябва да оттегли своята многовековна хегемония над умовете на хората. В своите трудове Ницше рисува детайлен психопортрет на този човек от бъдещето – „Свръхчовекът“ е този, който казано с прости думи пренебрегва себе си, собствените си нужди в името на благополучието на всички останали, но за да постигне това, той преди всичко трябва да развие себе си до такава степен, че да може да провиди отвъд ограниченията на битието. Затова понякога, популярните определения за свръхчовека звучат парадоксално и объркващо като: „радикален егоцентрик, благославящ живота в най-крайните му форми“, „усъвършенстван човек, надмогнал преходността“, но също и „творец с мощна воля“.

Проф. Аврамов разглежда темата за „свръхчовекът“ в своята едноименна концептуална изложба най-вече в контекста на „човекът творец“. В търсене на може би най-яркият пример от нашата близка история той се спира върху личността на майстор Колю Фичето, чиито градежи непокътнати от времето са в служба на хората и до днес. В неговият образ автора събира представата за съзидателност, градивност, креативност, проследява и обединява идеята за човекът творец от античността, през ренесанса до модернизма. Уста Колю Фичето служи на художника и като прототип на „Създателя“.

В представените в изложбата творби от серията „Свръхчовекът“, виждаме „творецът“ като силует, антропоморфна фигура, която има гигантски размери спрямо мащаба на своите творения, които държи в ръцете си. Човешкото тяло от плът и кръв, крехко и преходно, е заменено от неговата духовна проекция, за да добием представа за волята, смелостта, дързостта на геният съзидател, човешкото същество, което е привидно нищожно, но е надарено с неизмеримата сила да създава. Тук е моментът да спомена, че липсата на точен портрет на Колю Фичето в творбите на проф. Аврамов е умишлена и се компенсира от „портретите“ на неговите мостове, които ние всички много добре познаваме. На възрожденският гений дължим и мостът над река Росица в Севлиево, който също присъства в изложбата, редом с мостовете в Дряново, Бяла и Ловеч. Мостовете на Колю Фичето, които виждаме в картините на проф. Аврамов, не са обект на изобразяване единствено заради своята художествена и архитектурна стойност, но те присъстват осезаемо и като универсален символ на връзката, обединението, разбирателството. Мостовете не само свързват двата бряга на една река, буквално и преносно те свързват хора, култури, цивилизации. Всяка форма на изкуство, всяка идея или мисъл е мост, а всеки мост е символ на надежда и спасение.

Проф. Аврамов изгражда и един своеобразен еволюционен мост в своето творчество, който свързва най-високите постижения на човешката мисъл с нашите прародители маймуните. Ако приемем, че еволюцията не е приключила за нас хората, можем ли да кажем, че тя не е приключила и за т.нар. човекоподобни маймуни? Дали те са заседнали в своето развитие, или се движат в една успоредна права с нас? Могат ли наблюдения направени в един миг от вечността да дадат отговор на процеси, които протичат от милиони години? Дали еволюцията е една безкрайна права линия или окръжност, която ще ни отведе обратно в началото? Нямаме отговор на тези въпроси. Можем обаче със сигурност да заключим, че художникът много точно е уловил различни характери и типажи, които всеки от нас ще припознае в себе си или в другите. Абсолютно без ирония или опит за обида, а напротив, нашата задача е да изградим мост на сближаване с природата, а не да се отдалечаваме от нея. Земята е наш дом и ние сме тук само за малко, но понякога оставяме трайни следи. Известно е, че маймуната може да отгледа човек, да го дари с грижи и любов. Можем ли да върнем жеста, вместо да отговаряме с жестокост и презрение, нима сме толкова висши и какво отношение ще очакваме тогава към нас от свръхчовекът? Този остроумен подход на художника ни дава глътка свежест, ведрина, подканва към едно усмихнато побратимяване с тези, които сме били, защото само приемайки своето минало бихме могли да намерим правилният път към своето бъдеще.

Изложбата на Владимир Аврамов ни провокира в още много аспекти. Дълго може да се разсъждава и върху образа на „Свръхжената“, символично представен в картината „Мерилин“, чието присъствие е все по-осезаемо в днешно време. Интересна е и темата за трагичната отговорност на супергероите, ролята им като модел за подражание, но и непостижим идеал, форма на фантастично проявление на свръхчовекът. Обръща се внимание и на човекът като проводник на божията воля и мъдрост, за пророка и гуруто, за спасителя и учителя, за тези свръхчовеци, които са единици, но са повлияли на цели епохи. Можем ли да открием проявления на свръхчовека в нашите съвременници?... Въпросите са много, а времето ми за представяне ограничено. Надявам се, че съм успял да ви заинтригувам с моите бележки по темата и да ви насоча към по-ясно разчитане на вложената от художника символика.