Тази година кандидат-гимназистите бяха "разплакани" от "Заложна къща", миналата "Баба Илийца" ги „закла” – все неща, които са характерни за българската народопсихология, но които продължават да учудват. Децата не знаели какво е заложна къща, разказът бил труден, защо творбата точно на Деян Енев, а не на някой друг – тези са сложните въпроси за разбиране.
◊ ИНТЕРВЮ С ПИСАТЕЛЯ ДЕЯН ЕНЕВ
- Г-н Енев, как приемате това, че разказът Ви „Заложна къща” беше изтеглен на изпита на кандидат-гимназистите? - Колкото повече време минава, толкова пò осъзнавам мащаба на това, което се случи. Отговорността е страшна – мой разказ се намесва в съдбите на толкова деца. Въпреки че с едно телефонно обаждане, ако експертите от министерството си бяха дали зор, самият аз щях да им предложа по-удачен разказ. В крайна сметка, има и такива неща като авторско право – аз не съм умрял, а жив човек. Прекалено много фронтове се отвориха срещу моето разказче – децата, които няма да успеят, родителите, които са пръснали толкова пари за частни уроци, корифеите по медиите. А от другата страна – само моят разказ, който дори не е сред наистина най-добрите ми разкази. Не е лесно. Дано разказчето ми да издържи на натоварването.
- Беше изразено становището, че „Заложна къща” е сложен разказ и че е много трудно да се тълкува краят му. Има ли нужда от такова нещо? - Доколкото знам, се иска преразказ, а не преразказ с елементи на разсъждение. Плюс това, разказът хич не е толкова сложен. Мога да го разясня с две изречения – в моменти на криза, когато и духовността става стока, единственото спасение е да се отнасяме към другите хора като към близките си, като към „ближни”. Връзката майка – син е онази, която не подлежи на съмнение. Тоест – всички старици са ни майки и ние сме техни синове. Иначе времето спира, макар и затворено в златен часовник-реликва. - Какво трябва да усетят читателите в същността на героя Ви Калин Бандеров? - Не мога аз да казвам какво могат да усетят. Но името донякъде дава ключ към образа му.
- В „Заложна къща” засягате нравствените проблеми на съвременното ни общество. Предполагам, че едни от най-важните са колко струва човекът и какво формира цената му. - Човекът е много кораво и много лесно същество едновременно. Но докато не е поставен в условия на изпитания или на „прелест” (понятие от светоотеческата църковна терминология), той не може да знае колко струва.
- Колко струват спомените ни? - Съхраненото богатство на паметта ни е едно от най-големите ни съкровища. Но тук не говоря за механичната памет, а за емоционалната памет – онзи психо-биологичен феномен, който удържа личността от разпад. Спомените ни на принципа на концентричните кръгове ни свързват със семейството ни, с близките ни хора, с приятелите, с познатите, с рода. С хилядите, живели преди нас.
- Кой е най-съкровеният Ви спомен? - Не са един и два. Все пак – някои от тях съм описал в разказите си.
- Позволете, моля, да Ви превъплътя в героя Калин Бандеров. Какво усещате, когато сте поел в ръцете си златното време на своя род? - Космически студ.
- Какво губим днес и какво печелим? - Губим качество, печелим количество.
- На какво сме заложници? - На страхотен вихър от информация. Ние не можем да се запознаем с нея, камо ли да се задълбочим.
- От разказите Ви долавям, че произведенията на Елин Пелин и Йордан Йовков са изиграли голямо значение за Вашето творческо развитие. Така ли е? - Така е.
- Защо те? - Защото наистина, според мен, са най-големите разказвачи.
- Защо не сте учител? - Бях известно време учител. Това е свещена професия. И ако учителското съсловие у нас беше на хала отпреди Девети, може би щях да си остана учител цял живот.
- Неграмотността придобива все по-голяма масовост. Кои са причините според Вас? - Това, че тя се превърна в нарицателно за успех.
- Съществува ли усещане за литература? - Съществува, но е нужно и изграждане на литературен вкус. - Трябва ли съвременните автори да се притесняват, когато техните произведения се дадат като изпитна тема на кандидат-гимназистите? - Не знам дали трябва – но ето, аз се притеснявам.
- Моето мнение за „Заложна къща” – впечатляващ разказ, който провокира мисленето, самоопределянето като личност сред останалите. И ако открехна още малко завесата – човек става заложник на самия себе си. - Винаги сме заложници на самите себе си. До момента, в който се възприемаме като центъра на света. - Ще очаквате ли и Вие резултатите от изпита по български език и литература? - Разбира се, почти като седмокласник.
- Какво ще пожелаете на младите си приятели? - Искам да им благодаря, че не са напуснали изпитните стаи. Искам да им пожелая да влязат в онези гимназии, които са им на сърце. И им обещавам отсега нататък да пиша свръхясни разкази, само за отличен.