Годишнини

Родопското село Проглед на 117 години

Думи за големия родоповед Петър Маринов и за стогодишнината на селото

Родопското село Проглед на 117 години
Панорамна снимка на с. Проглед, 1942 г.


След броени дни на поляната пред чешмичката в областта “Тузлата”, досами разклона за Рожен и Пампорово, прогледчани ще се съберат на среща събор.

И макар тази година да не е юбилейна (117) за Проглед, няма как да не съм мислено там сега и да се чудя как изглеждат боровете и пътечката след ресторантчето. Минали са много години от детството, когато Дядо ни водеше - нас двете с моята близначка, там, ала и досега не забравям мириса на бор и чеверме, писъка на гайдите,  родопските носии, миндилите (престилки) на жените и хората, дето се извиваха. Нейсе, думата ми бе за годишнината. Мисля, че времето е настало, а и никога не е спирало да напира за нов прочит на стари истини, особено сега, когато напрежението между турчеещи се и българи не секва. Дори в чужбина срещам такива, бригадири, който пита. Идват на летни “стажове” и забравят да се върнат. Берат малини. Сякаш няма малини в Родопите. Питам ги какви сте, откъде сте, турци сме – казват. Ами като сте турци, говорите ли турски? Не! Откъде сте, пак питам. От богутевските села... Като че ли богутевските села са сто. Ха де! То е едно и е малко родопско селце. Ходили сме там заедно с цялата фамилия. През лятото тръгвахме от Смолян, прекосявахме Смолянските езера, после Чепеларе, Проглед... Соколовци, Момчиловци, Манастир, а по-натам – Мадан, Рудозем... Имаме снимки с деца – наши връстнички – българи мохамедани. Една от тях се казваше Бинка. Още я помня. Кротка, с тънки дълги плитки. Какво ли прави сега? Къде ли е? А Богутево - то не е далеч от Проглед. Имало е и все още живеят българи мохамедани там. Ама тия българи мохамедани са си българи, нищо, че вярата им е мохамеданска! За това се бореше Дядо. Но както често казваше “Един прави, друг разтуря”.

...Няма да го забравя - жив и пъргав за годините си, Петър Маринов пристигаше в София и още както е с дрехи, сядаше на трикракото столче пред телефона, разтваряше пооръфано тефтерче с телефонни номера на скута и почваше да върти шайбата. Въртеше бавно и упорито. От другата страна на жицата проскрибуцваше ту писклив гласец на секретарка, ту нахакан говор на някой млад компютърен маг. Дядо се отнасяше със страхопочитание към този вид хора, защото за него писането, издаването и печатането на книга беше свещенодействие. През ръцете му и всичките години на живота му, изпълнен с борба, отстояване на вярата, много лишения, но никога униние, бяха минали десетки книги, разкази, поеми, пиеси, статии и публикации. При все това книгопечатането за него си остана дело свято и неприкосновено. Та и тогава. С много мъки и безброй ядове, но никога - отчаяние, Петър Маринов успя да събере, подготви и отпечата книгата “Сто години Проглед”. Тогава трябва да е бил на 89 години. Едновременно с това, през недалечната 1993 той подготви да се отпразнува и юбилеят на село Проглед. Било е преди 17 години, а сякаш – вчера.

Но да не разтуряме магията на спомените.

Честита годишнина Проглед, Родопи и България!


◊ ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ПЕТЪР МАРИНОВ

"През лятото на 1978 г. по случай стогодишнината от Освобождението на България от турско робство населението на село Проглед по инициатива на Йосиф (Сивко) Гайдаров, Петър Маринов, Жорж Марков и др. бе решило да ознаменува това като устрои събор среща на всички прогледци и караманци, живущи в селото, с разгласа да присъстват и всички изселници из разни села и градове на страната. Издадена бе и разпратена покана с предложение това да стане на първия неделен ден 6 август 1978 на местността “игрището” край ливадите на “Тузлата” срещу селото.

За обща изненада тази среща събор бе забранена от тогавашната власт – комунистическата партия и кметовете от селото и от Чепеларе с мотив: “да не се спъват селскостопанските задачи”! Поискано бе да се пусне ново писмо възбрана в този смисъл. Благодарение обаче на комуниста Йосиф Гайдаров, дошъл нарочно от Пловдив, такова писмо не бе пуснато и въпреки забрната съборът среща се сътоя на уречения ден, проведе се най-сърдечно и тържествено, особено с придошлите изселници! Накрая се реши: тези срещи събори да стават традиционно всяка година на първия неделен ден от месец август (в послединте години съборът се провежда на всеки първи съботен ден от месец юли, а не през август)."


◊ ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИ ЧИТАТЕЛИ

Прочетете в бр. 7 (104) на Електронно списание LiterNet спомените на големия родоповед Петър Маринов:

. Спомени за 100-годишнината на с. Проглед и за създаването на книгата за селото

Автор: Ани Койчева
24.06.2008 г. 22:31
Посетено: 1708
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/6156-rodopskoto-selo-progled-na-117-godini