Интервю

"Заложна къща" – в моменти на криза, когато и духовността става стока

Интервю с писателя Деян Енев

"Заложна къща" – в моменти на криза, когато и духовността става стока


Тази година кандидат-гимназистите бяха "разплакани" от "Заложна къща", миналата "Баба Илийца" ги „закла” – все неща, които са характерни за българската народопсихология, но които продължават да учудват. Децата не знаели какво е заложна къща, разказът бил труден, защо творбата точно на Деян Енев, а не на някой друг – тези са сложните въпроси за разбиране.
 

◊ ИНТЕРВЮ С ПИСАТЕЛЯ ДЕЯН ЕНЕВ

- Г-н Енев, как приемате това, че разказът Ви „Заложна къща” беше изтеглен на изпита на кандидат-гимназистите?
- Колкото повече време минава, толкова пò осъзнавам мащаба на това, което се случи. Отговорността е страшна – мой разказ се намесва в съдбите на толкова деца. Въпреки че с едно телефонно обаждане, ако експертите от министерството си бяха дали зор, самият аз щях да им предложа по-удачен разказ. В крайна сметка, има и такива неща като авторско право – аз не съм умрял, а жив човек. Прекалено много фронтове се отвориха срещу моето разказче – децата, които няма да успеят, родителите, които са пръснали толкова пари за частни уроци, корифеите по медиите. А от другата страна – само моят разказ, който дори не е сред наистина най-добрите ми разкази. Не е лесно. Дано разказчето ми да издържи на натоварването.

- Беше изразено становището, че „Заложна къща” е сложен разказ и че е много трудно да се тълкува краят му. Има ли нужда от такова нещо?
- Доколкото знам, се иска преразказ, а не преразказ с елементи на разсъждение. Плюс това, разказът хич не е толкова сложен. Мога да го разясня с две изречения – в моменти на криза, когато и духовността става стока, единственото спасение е да се отнасяме към другите хора като към близките си, като към „ближни”. Връзката майка – син е онази, която не подлежи на съмнение. Тоест – всички старици са ни майки и ние сме техни синове. Иначе времето спира, макар и затворено в златен часовник-реликва.

- Какво трябва да усетят читателите в същността на героя Ви Калин Бандеров?

- Не мога аз да казвам какво могат да усетят. Но името донякъде дава ключ към образа му.

- В „Заложна къща” засягате нравствените проблеми на съвременното ни общество. Предполагам, че едни от най-важните са колко струва човекът и какво формира цената му.
- Човекът е много кораво и много лесно същество едновременно. Но докато не е поставен в условия на изпитания или на „прелест” (понятие от светоотеческата църковна терминология), той не може да знае колко струва.

- Колко струват спомените ни?
- Съхраненото богатство на паметта ни е едно от най-големите ни съкровища. Но тук не говоря за механичната памет, а за емоционалната памет – онзи психо-биологичен феномен, който удържа личността от разпад. Спомените ни на принципа на концентричните кръгове ни свързват със семейството ни, с близките ни хора, с приятелите, с познатите, с рода. С хилядите, живели преди нас.

- Кой е най-съкровеният Ви спомен?
- Не са един и два. Все пак – някои от тях съм описал в разказите си.

- Позволете, моля, да Ви превъплътя в героя Калин Бандеров. Какво усещате, когато сте поел в ръцете си златното време на своя род?
- Космически студ.

- Какво губим днес и какво печелим?
- Губим качество, печелим количество.

- На какво сме заложници?
- На страхотен вихър от информация. Ние не можем да се запознаем с нея, камо ли да се задълбочим.

- От разказите Ви долавям, че произведенията на Елин Пелин и Йордан Йовков са изиграли голямо значение за Вашето творческо развитие. Така ли е?
- Така е.

- Защо те?
- Защото наистина, според мен, са най-големите разказвачи.

- Защо не сте учител?
- Бях известно време учител. Това е свещена професия. И ако учителското съсловие у нас беше на хала отпреди Девети, може би щях да си остана учител цял живот.

- Неграмотността придобива все по-голяма масовост. Кои са причините според Вас?
- Това, че тя се превърна в нарицателно за успех.

- Съществува ли усещане за литература?
- Съществува, но е нужно и изграждане на литературен вкус.

- Трябва ли съвременните автори да се притесняват, когато техните произведения се дадат като изпитна тема на кандидат-гимназистите?

- Не знам дали трябва – но ето, аз се притеснявам.

- Моето мнение за „Заложна къща” – впечатляващ разказ, който провокира мисленето, самоопределянето като личност сред останалите. И ако открехна още малко завесата – човек става заложник на самия себе си.
- Винаги сме заложници на самите себе си. До момента, в който се възприемаме като центъра на света.

- Ще очаквате ли и Вие резултатите от изпита по български език и литература?

- Разбира се, почти като седмокласник.

- Какво ще пожелаете на младите си приятели?
- Искам да им благодаря, че не са напуснали изпитните стаи. Искам да им пожелая да влязат в онези гимназии, които са им на сърце. И им обещавам отсега нататък да пиша свръхясни разкази, само за отличен.
Автор: Ани Русева
24.06.2008 г. 23:15
Посетено: 1576
Етикети: духовността
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/6158-zalozhna-kashta-v-momenti-na-kriza-kogato-i-duhovnostta-stava-stoka