Откъде човек намира сили да живее и да се надява, да надмогне тежката си участ, когато не вярва в Бог и в чудото, няма лек за болката му и за страха от смъртта, останал е насаме, очи в очи с абсурда и безсмислието на страданието и края? Отговорът на този универсален и вечен, горчив човешки въпрос авторът Николай Турлаков търси не само във философията, чиято екзистенциалистка традиция го превърна в основен през миналия век. Той изоставя умишлено изтерзаните, но и героизирани и преупотребявани фигури - олицетворения на страдалеца: Сизиф, угнетения, инфантилния, бедния, грешния, бягащия от свободата човек. И търси конкретен, земен, не метафизичен, “безбожен” отговор и герой – намира го у Гунчо от “По жицата” на Й. Йовков: “разказ, който ни разтърсва от приспивните и фалшиво възвишени идеали”, “свидетелства, че човешкото страдание е неоправдано и че не може да бъде оправдано”. И че философията следва да напусне “кристалните дворци на метафизиката” и да приеме този проблем като свой.
Плодотворният синтез между философия и литература е илюстриран и от панорамната студия на Пламен Антов, чиято първа част, публикувана в този брой представя концептуалната рамка, категориите и подходите към една интересна и с широк дискусионен хоризонт идея – разглеждането на младата постмодерна българска поезия от 90-те години (и по-точно на един “манифестен и конститутивен текст” – “Българска антология”, 1998) през призмата на фройдисткия сюжет за убийството на Бащата. Разгръщането на този аспект на анализа очаквайте в следващия брой.
Многообразието и драматизма на човека и социалния му свят, както и на неговите интерпретации разглеждат информативните, прецизни в изводите и с респектиращ вкус към нюансите статии на Иван Кацарски, Нина Димитрова, Христо Гьошев, Николай Иванов. Разумът и вярата, богатството и щастието, доброто и злото, индивидуалното и колективното са анализирани като разграничени и същевременно като взаимопреплетени модуси на човешкото.
Но какво се случва, когато едната от тези страни - алчността, корупцията, проституцията, порнокрацията или “коруптивното пропадане” - доминира у човека и неговия социален свят? Дълбинните причини и трагичните последствия на тази ситуация разисква статията на Красимир Делчев.
Прочетете и ще видите!
* Списание “Философски алтернативи” е едно от малкото български научни списания, които се индексират и реферират в световните бази данни (EBSCO и The Philosopher’s Index), но неговото по-нататъшно излизане е под въпрос поради нерегулярното му финансиране от новия издател - Института за изследване на обществата и знанието, създаден след “структурната реформа” в БАН.
За да има свободно слово, първото условие е това слово да звучи и да се чува.
. Николай Турлаков - За смисъла на надеждата по пътя на Гунчо към „бялата лястовица” . Красимир Делчев - Екзистенциална онтология на коруптивното пропадане във всекидневието . Ивайло Лазаров - Чужденецът – рефлексии откъм парадокса на другостта . Ясен Праматаров - Проблеми на понятието за авторство в Уикипедия
Идейни проекции
. Любен Сивилов - Случаен разговор за детерминизма (II част) . Николай Иванов - Концепцията на Г. Фехнер за трите мотива на вярването
Преоценки
. Иван Кацарски - Адам Смит – забравеният . Христо Гьошев - Историко-философската рефлексия на Карл Райнхолд и проблемът за систематичното единство на разума . Андрей Рождественский - Съживеното наследство
За модерната българска култура
. Пламен Антов - Фройдизъм и постмодернизъм (I част) . Нина Димитрова - Българската философска есеистика като огледало на междувоенната криза. Новият романтизъм
Дискусия
. Дискусия върху книгата на Веселин Петров „Процесуално-философски прочит на дилемата континуалност – дискретност“
Списание „Философски алтернативи” на 20
. Нонка Богомилова - Списание “Философски алтернативи” на 20. Размисли за последните 2 х 4 . Библиографски указател на сп. „Философски алтернативи” (1992-2011)