Отвори меню с раздели
Меню

Последни новини

1060 години от успението на Св. Иван Рилски
Годишнини
17.10.2006 г. 16:11
1060 години от успението на Св. Иван Рилски
По пътя на душеспасението, богопознанието и боговидението
Обратно
19.Х. - 1060 години от успението на Св. Иван Рилски


◊ ПОЗНАВАМЕ ЛИ РИЛСКИЯ СВЕТЕЦ?

За неговия богоугоден живот днес черпим сведения от най-старото житие, наричано Народно, Безименно, което се появява по време на византийското владичество. Както и от житието на византиеца Георги Скилица, който е бил образован грък, протокуропалат и императорски секретар, назначенен след 1166 г. от император Мануил Комнин (1143-1180) за управител на Средец (София) и дук на цялата област. Той бил на прага на смъртта от стомашна болест, но след измиване със светена вода, получена от промиване мощите на Светеца, тогава намиращи се в Средец, оздравял напълно. В знак на благодарност се заема да проучи, събере и опише наличните писмени документи и устни предания за живота и делото на Рилския Светец. 
    
През 1173 г. и самият император бил спасен от Светеца по време на престоя му в Средец, когато му се появява силна болка в ръката, силен гърч, последван от сърдечен пристъп. Но след като е помазан с елей от кандилото над гроба на Светеца, той напълно оздравява.

Второто по древност след житието на Скилица е това на последния български патриарх Евтимий, което се появява към края на 14 век. А преди неговото се разпространява още едно житие – “Проложното”.
    
Патриарх Евтимий пише за младия скринчанин, че  "целият беше пленен от Божията любов, като някой серафим пламтеше духом към своя Господ Бога, и даваше стократен плод, като дърво, насадено при водни източници". А стремежът му за нравствено възвисяване, за божествено съвършенство и святост става център на неговия живот и го завежда към пустиножителство в пълно уединение, задълбочен размисъл и съзерцание. Той прави свои покоища в предопределената му планина, първо по горното течение на река Струма, после в Периг (Перник), а после и във Витоша планина.

В търсене на духовно просветление и преображение в духовното си подвижничество, се насочва към Халкидическия полуостров и към Света Гора, но омаян от красотата на Рила планина, първо остава в нейните южни дялове, тогава обитавани само от диви зверове.

Преживява цели 12 години в пещерата си при днешното село Осеново. По това време се разпространява и славата му на чудотворец. Но прогонван и нападан от хайки разбойници, той често сменя своите покоища и се заселва на север, близко до мястото на днешния Рилски манастир. Първо открит от пастири, той става известен и търсен за съвети, за благославяне, за лек от душевни и телесни недъзи.

Превръща се в учител на вярата и на благочестието, пламенен и благ молитвеник, опора и утешител на  угнетения български  народ. Много хора искали да последват примера му и така се стига до създаване ядрото на първото монашеско братство.

След поклонението на цар Петър през 931–932 г. се основава и Светата Рилска Обител, която е била най-вероятно при Старата Постница на около половин час път от днешния манастир в местността "Белите килии".
     
Тъй като Светецът с богоугодния си живот, лишен от свое жилище, се превръща в жилище на Святия Дух и на Божията благодат, той прозира с духовните си очи точно времето на своята смърт. Затова Рилският Светец в 941 г. написва своя "Завет", предава го на своите духовни чеда, трогателно се разделя с иноческото братство и се оттегля "в тишина и безмълвие" да се подготви за смъртта. В новото си покоище, високо в балкана, преживява 5 години и 4 месеца. Умира на 18 август 946 година.

Неговите иночески чеда го оплакват като духовен наставник и учител в продължение на 40 дни, а тялото му изглежда съвсем непроменено и благоухаещо след смъртта. Стичат се безброй поклонници да видят това свръхестествено явление, по думите на Г. Скилица. "И много недъгави и болни се радваха, като оздравяваха", добавя той.

След 40-я ден Светецът се явява на най-стария от учениците си и му заповядва да го погребе в земята. Нареждането било изпълнено още в нощта на видението и тялото е положено в гроб, близо до пещерата, в която се бил отдалечил в самозатворничеството си.

От този момент това място става обект на поклонение.
Дълго събираните плодове на благочестие "изцеляват немощта и страданията на онези, които верно въззовават към него".

Но тъй като нетленните мощи на Светеца не са достъпни за поклонение на широките народни маси, биват пренесени с голяма почит, похвала и с псалми в Средец (София).
    
Проложното житие съобщава, че това става по заръка на Ангел Господен, явил се в съня на цар Петър. Правят му храм и полагат в него тялото му, най-вероятно към края на царуването на Петър (927-969).

А Иван Дуйчев казва, че това става към 969-972 г., по времето на Борис ІІ, когато чудотворната мощ на Светеца била особено популярна и са търсели в нея защита за държавата и за града.

През 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ, в съюз със сърби, напада Византия и завладява Белград, Ниш и Средец. Като знаел вече за чудотворната сила на Св. Ивановите мощи, кралят ги занася в унгарския град Остригон (Естергом). Когато чува за тях, острогомският архиепископ отказва да повярва в тяхната сила и тутакси получава "нямота на езика".

Скоро разбира причината, опомня се, и молейки за прошка, коленичи пред ковчега на Св. Иван. И "Божият угодник начаса развързва свързаното и пак му даде да говори ясно", се казва в Проложното житие. 
    
След извършването на още много други чудеса унгарският крал "беше обхванат от голям ужас" и с велика почит връща мощите отново в Средец. И така на 30 юни 1187 г. тялото му бива положено в светата му църква. 
    
През 1195 г. цар Асен І отвоюва от Византия Средец, въздава поклонение на мощите на Светеца и нарежда да бъдат пренесени в новата българска столица – Търново, където престояват повече от два века и половина. Именно от престолния град, който е бил голям религиозен и културен център, популярността на Рилския Светец прониква и в най-затънтените селища на българската земя.

Но през 1393 г. и Търново пада под турска власт и църквите и манастирите биват разграбени и унищожени. Мощите на Св. Иван обаче веднага след падането на Търново са скрити в някаква малка и затънтена църквица.

Като научават за това, рилските монаси се заемат да ги върнат в Светата Обител. За целта използват застъпничеството на царица Мария, дъщеря на сръбския владетел, деспот Георги, и жена на великия самовластен емир Мурад, пише Владислав Граматик в своята “Рилска повест” (1469).

Този известен наш средновековен писател описва едно от многото чудеса, извършени от Светеца при пътешествието на монасите, които пренасят мощите му.

Тъкмо рилските братя се чудили как да преминат буйната и придошла река Росита, недалеч от Търново, когато от ковчега се показва един благоуханен дим, който ги повежда напред и изпълва цялата околност.
Така с негова помощ монасите дори не усещат как преминават реката, водени от молитвите на Светеца. А след като шествието стига до подножието на Рила планина, където се присъединяват още монаси, начело с игумена на Рилския манастир, носещите ковчега започват просто да тичат с него "по-силно от бързите елени и от летежа на орлите", "окрилени от бързоходната лекост на божествения дух", казва Владислав Граматик, очевидец на събитието.

И така на 30 юни 1469 г. мощите са положени на предварително подготвено място в манастирската църква.

От този момент манастирът закрепва, монашеството се разраства и става голямо книжовно, духовно и просветно огнище, крепост на националното и патриотическо съзнание на българите, а и на общоправославното народностно съзнание. Та нали точно към това наставлява в своя “Завет” Рилският Светец:
"еднокръвните люде да се утвърждават заедно във вярата и в духа на християнските добродетели".

Затова той принадлежи на Святата съборна и апостолска Църква. А в основите на Рилската Обител вгражда темелите на високо нравствените начала на съвършенството и благочестието в продължение на 11 века.

Затова върволици нещастници, болни и изстрадали хора се отправят към този наш всенароден учител и лекар на душите и телата, пише Герги Скилица, и стават свидетели на "големи и преславни чудеса" – "хроми почват да ходят добре, слепи проглеждат, сухи отново добиват сили, разслабени добиват стегнати стави, обхванати от бяс се връщат в своя разум, глухи почват да чуват, неми започват да пеят благодарствени песни и хваления". Нямаше недъгав, който да не се излекува,
казва той.
    
А народните предания разказват, че чудотворната мощ на Светеца се проявява и чрез някои необикновени магически действия, като преминаване през вода без измокряне и удавяне, преместване на скали, хвърчене, настъпване на плодородие в местата, където живее. Но най-често се разказва за излекувани от различни недъзи. За жалост, в миналото чудесата не са били записвани подробно и конкретно, както прави византиецът Скилица, но част от тях са предадени в житията и църковните Служби в негово име. Едва в ново време те започват да се записват, макар и с някои пропуски. Съществува цяла книга, в която са изброени част от тях. На няколко пъти Светецът спасява манастира от разбойници, рушители, грабители, като им се явява във видения и ги заплашва със страшни наказания. А понякога лично ги налагал с патерицата си и те се разбягвали в ужас.

В книгата с чудесата има много съобщения как Св. Иван покровителства български войници по време на сражения, когато са обезверени и обезкуражени. Описани са и много случаи на родени, но обречени на Светеца деца от бездетни родители.

Немалко са и случаите на спасени хора от смъртна опасност, сбъркали пътя в Рилската планина, а също и на чудесни изцеления чрез аязмото при гроба на Св. Иван.

Архимандрит Климент Рилец описва всички известни до сега негови чудеса в книгата си "Чудеса на Св. Иван Рилски и чудотворната икона на Пресв. Богородица "Осеновица".
    
Нашият голям български учен етнограф академик Христо Вакарелски също разказва за собственото си чудесно изцеление от Рилския светец. До 3-4-годишната си възраст той е "отчаяно болнав" и близките му тръгват да търсят лек и закрила в Светата обител. Но Светецът се отзовава на този вик за помощ още преди да стигнат в манастира. Баба му Спаса отсича лескова тояжка и му я подава, а той посяга към нея и прохожда. 

Много чудеса извършва и дясната ръка на Светеца. Наши и чужди изследователи смятат, че тя е занесена първо от рилски монаси в Русия, където събират милостиня за манастира си. А после тя попада в Гърция, занесена там от руски доброволци, които се бият за свободата на православните християни на Балканския полуостров. Смятат също, че тя и днес се намира на свещения остров на Св. Богородица Тинос в девическия манастир "Владичицата на ангелите" на планината Кехровуни и оттогава всяка година на 19 октомври монахините в него чрез всеобщо бдение празнуват светото успение на преподобния Иоан и тогава също се извършват много чудеса.

Чудотворната сила на светите мощи се обяснява от Св. Иоан Лествичник с "божествената философия на истинското безмълвие на пустинника, който пребивава само в съзерцание на красотите и тайните на Царството Небесно". В тези мигове той е в особено състояние на цялостно пренасяне на душата в другия свят. А след като дойде в обикновеното си състояние и чувство, дълго след това тялото му продължава да е напълно покорено от духа, пропито, просмукано от благодат. И такова именно тяло, което след смъртта, сиреч след раздялата с душата, се оказва нетленно и става свети мощи.

И именно то е смърт на тялото преди смъртта и възкресение преди възкресението. То е смърт на греха (Римл. 6:2-14), то е кръщението, доведено до край, т.е. пълно опразване на греховното състояние, тържество над греха и над последствията от него.

Смъртта за обикновения човек, казва Лествичник, означава край и пълна разруха на тялото, но тялото на Божия угодник не само че не се разрушава и разлага, но даже благоухае и тази нетленност на изпостника е най-убедителният довод за неговата святост, заслужена с отричането от земните и светски наслади.

Днес трудно можем да си обясним тайствената свръхестествена сила и чудотворната вяра на Рилския светец, но това не я прави по-малко значима. Едно остава непроменено - както някога преди 10 века, така и сега потоците от хора, които търсят помощ и утеха от Рилския чудотворец не секват.

Неизменим и до днес си остава и неговият бащински завет и увещанието му за братство и любов между людете и за взаимна обич и служение един другиму, защото всички сме деца на един небесен Отец. 

Рилският чудотворец предсказва в своя “Завет”, че българският народ ще премине много и тежки изпитания, но той ще оцелее и ще стане силен, славен и културен. А най-голяма заслуга за пребъдването му и напредването му ще има Рилската света обител, както и всички други свети обители по българските земи, които ще получат признание от всички бъдни поколения.
1060 години от успението на Св. Иван Рилски: 1
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
17.10.2006 г. 16:11
Коментирай във Фейсбук
Посетено:
626
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/2875-1060-godini-ot-uspenieto-na-sv-ivan-rilski
Обратно