Научни форуми

Национално честване “И на печат поставих...”: книгата, езикът, литературата (1806–2006)

200 г. от отпечатването на сборника “Неделник” на Софроний Врачански

◊ СЪБИТИЕТО

В края на 2006 г. се навършват две столетия от деня (8.ХІІ.1806), в който в Римнишката епископска печатница е завършено отпечатването на подготвения от Софроний  Врачански сборник “Неделник”. Във връзка с юбилейната годишнина Институтът за български език, Институтът за литература и Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” организират от 7 до 9 декемри с подкрепата на Националния дарителски фонд “13 века България” и под патронажа на председателя на Българската академия на науките

Национално честване “И на печат поставих...”: книгата, езикът, литературата (1806–2006)


◊ ОСНОВНОТО В ПРОГРАМАТА

В програмата на честването са предвидени следните прояви:

1. Пленарно заседание на 7 декември 2006 г. от 10.30 ч. в Големия салон на БАН: откриване; приветствие от акад. К. Косев – заместник-председател на БАН; пленарни доклади.

2. Научна конференция, която ще се проведе в Заседателната зала на Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” от 7 до 9 декември.

3. Семинар – представяне на проекти за дигитализиране, експониране и електронна обработка на текстове с цел оптимизиране на различни научноизследователски и приложни дейности.

4. Издаване на научен сборник с  материали от конференцията.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ТЕМАТИКАТА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

200-годишната история на новобългарската книга е изследователско поле, което дава богати възможности за прилагане на различни дисциплинарни подходи, както и за интердисциплинарни и постдисциплинарни проучвания. Каним ви да се включите с научна разработка в следните проблемно-тематични области:

І. Новобългарската книга: “Еднаш да буде начало”

От манастирския скрипторий към печатната преса:
Средновековните книжовници и техните средища; между старото и новото – дамаскинарите (теми, език, послания); опозицията ръкописно – печатно слово и културната мисия на новобългарската книга.

Предтечи и първопроходци:
Културни източници, възникване и осъществяване на идеята за печатна книга на новобългарски език; делото на Паисий Хилендарски, поп Пунчо, Софроний Врачански и българските книжовници от края на ХVІІІ и началото на ХІХ в.

ІІ. Печатната книга – от замисъла до въздействието

Автори:
История на авторството; авторски образи; професионализация на литературния труд; литературната кариера в български условия; анонимност и авторство – възникване и развитие на нормите на авторското право в България; форми на цензурата и преодоляването й – история на “литературното подземие”; към историята на българската графомания; плагиатството – разкрития, скандали и полемики.

Спомоществователи:
Историята на книгата в контекста на социалната и новата културна история; мотиви и форми за подпомагане на книгата от Възраждането до днес; локална, регионална и социална стратификация на книгопритежаването; националните измерения на един общоевропейски феномен.

Издатели:
История на българското книгоиздаване – издатели, издателства и издателски политики; фактори за издателските решения при публикуването на висока и масова, оригинална и преводна литература; взаимоотношения с автори и книжари; реклама на книгата; успехи и фалити; библиотечни поредици.

Печатари:
Техническа история на книгопроизводството; развитие на българското книгопечатане; еволюция на материалните форми на книгата – типографско оформление и читателско възприемане.

Книги:
Модели на книгата – от Софроний до наши дни; възрожденската книжнина – хаотичен набор от текстове или осъществена културна програма; книгата и училището; съдбата на българските книги – реални и въобразени текстове; печатното слово в епохата на интернет – към електронни книги и библиотеки; слово и образ – история на художественото оформление и илюстраторското дело; книгата в историята на формите на комуникация и публичност в България; история на историята на книгата в България.

Книжари:
Икономическа история на търговията с книги; мрежи и форми на разпространение (книгопродавници, пътуващи книжари, панаири, каталожна търговия, стационарни и интернет книжарници и пр.); фигурата на книжаря – от Възраждането до днес.

Читатели:
История на четенето и читателя; образование, грамотност и четене; формиране, състав и динамика на читателската публика; развитие на достъпа до книгата – история на библиотеките (лични и обществени); библиофилство и библиомания.

Историята на книгата и историята на менталностите:
Въздействие на печатното слово върху формирането на мисловни нагласи и поведенчески стереотипи; власт, пропаганда и печатно слово – книгата като инструмент за идеологически контрол и манипулации; народна култура и история на книгата.

ІІІ. Книгата, езикът, литературата

Книгата и българският език – наследството:
Ролята на кирилската печатна книжнина за развитието на българския книжовен език от предвъзрожденската епоха; отношенията между ръкописна и печатна традиция; лингвистични аспекти на ранните български печатни книги и връзката им с европейското културно пространство; езикът на Софрониевия “Неделник”; печатният текст и формирането на националния език през епохата на Българското възраждане; разпространение и потребление на преводни и оригинални български книги и свързаните с това функционални промени в книжовния език; мястото на емблематични книги в книжовноезиковото ни развитие; връзката книга – официален език на държавата в най-новата ни история в контекста на проблема за неговата стандартизация.

Книгата и българският език – настоящето:
Най-новите езикови процеси, свързани с промяна на статута на печатната книга в ерата на глобализацията и информационните технологии; теоретични и практически проблеми на съвременния български език и неговата графика в контекста на евроинтеграцията и бъдещото конституиране на кирилицата като трета азбука в Европейския съюз.

Историята на книгата и историята на българската литература:
История на четенето и история на рецепцията; фикционални и реални читатели; историческа социология на текста, четенето и литературния вкус; текстология и литературна история; текст и паратекст.


◊ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ

Очакваме до 6 ноември 2006 г. Вашата заявка (с резюме до 900 знака) за доклади с продължителност не повече от 15 минути. Разходите за пътните и дневните на участниците са за сметка на командироващата институция.

Окончателните текстове (до 10 стандартни страници), които ще бъдат разгледани от редколегията за включване в сборника, трябва да бъдат предадени (на дискета или изпратени като прикачени файлове по електронна поща) не по-късно от 15 декември 2007 г. при спазване на следните параметри: файлов формат RTF; шрифт Times New Roman, 12 пункта; автоматично въведени бележки под линия с библиографско оформяне по образеца, представен в Нов правописен речник на българския език (Изд. “Хейзъл”, 2002); минимално форматиране на текста (само набран текст, с подчертаване, където е необходимо, с получер шрифт или курсив – без други оформления и разкрасявания).

Заявките си може да изпращате на електронен адрес knigata200@abv.bg или с писмо до някой от организаторите.


◊ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Институт за литература
София 1113, бул. “Шипченски проход” 52, бл. 17, ст. 813 
Ст.н.с. д-р Румяна Дамянова
Тел. 02/929-72-34; damianova3@mail.bg
Н.с. д-р Данчо Господинов
Тел. 02/828-50-87; dangos@abv.bg 

Институт за български език
София 1113, бул. “Шипченски проход” 52, бл. 17, ibe@ibl.bas.bg
Ст.н.с. д-р Петя Костадинова
Тел. 02/872-23-02
pkostadinova@ibl.bas.bg
Ст.н.с. д-р Марияна Цибранска
Тел. 02/979-29-67
tzibran@yahoo.com
Н.с. д-р Татяна Александрова
Тел. 02/979-29-54
t_alexandrova_@mail.bg

Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”
София 1037, бул. “Васил Левски” 88
Проф. д.ф.н. Боряна Христова
Тел. 02/988-16-00; hristova@nationallibrary.bg
Ст. н. с. д-р Елисавета Мусакова
Тел. 02/988-28-11/ 391; musakova@nationallibrary.bg
Автор:
18.10.2006 г. 09:56
Посетено: 795
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/2881-natsionalno-chestvane-i-na-pechat-postavih-knigata-ezikat-literaturata-1806-2006