Културният център на СУ „Св. Климент Охридски" Ви кани на форума:
При мамута VII Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото
Време: 21 януари, понеделник, 19:00 часа Място: 292 аудитория, Северно крило, 4 етаж, Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“
• Поезия: Иван Ланджев • Музика: Георги Георгиев, китара (група „Остава“) • Наука (математика): проф. Иван Ланджев
С предстоящата седма среща форумът „При Мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“, появил се от една щастлива хрумка на проф. Миглена Николчина, става на една годинка.
◊ И ТОЗИ ПЪТ
На 21 януари от 19.00 часа в 292 аудитория на Ректората на СУ отново ще се изплъзнем от коловоза на очакваното чрез комбинацията от поезия, музика и точни науки.
Поетът Иван Ланджев за първи път ще се срещне с математика Иван Ланджев.
Поетът Иван Ланджев обещава да чете нови текстове от ръкописа на идната си книга. Той е завършил философия и културология (магистърска програма „Изкуства и съвременност”) в СУ „Св. Климент Охридски”, а в момента е докторант по руска литература на XIX век в същия университет. През 2010 г. дебютната му стихосбирка „По вина на Боби Фишер” бе номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов”. Участник в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Австрия, Словения. Работи като сценарист. Освен всичко останало през последните двайсет години е верен фен на Георги Георгиев (китара) от група „Остава“, с когото заедно ще миксират поезия и музика. Да, няма лъжа и измама, Георги Георгиев от „Остава“ на живо „При Мамута“. Отрано заемете своето място в тази среща! Накрая ще се състои лекцията на проф. Иван Ланджев, преподавател по математика и информатика в НБУ, който може би ще ни разкаже за тайните на числото π, за съвпаденията и вероятностите, или пък нещо напълно неподозирано.
Не губете търпение, посветените вече знаят, че краят на вечерта завършва с разходка в Музея по палеонтология и историческа геология заедно с доц. д-р Марин Иванов, в която прастарите чудовища се надигат за нов живот или поне за нова история...
***
Иван Ланджев
Мисли през сушав сезон
Има и такова остаряване: житейският опит намалява с годините. Погледът се избистря, но не от мъдрост, а от невежество, чисто като витрина. Достолепие е произволна дума от никога неотварян речник. Не може да се каже за походката ти.
Изобщо, малко може да се каже. Гърбът е видимо превит, но е такъв отдавна. Не е от сега и не заради тежест – в някакъв момент решил си да постъпиш по-практично. Никой не те вини.
Ти притежаваше автомобил. Читател бе на сутрешната преса и не беше меломан. Днес имаш точно три истории, но все разказваш тая за пияните руснаци. Не си забравял да гласуваш. Все по-рядко разпознаваш дъщеря си. Четеш една и съща книга за народна медицина, опитваш се да размотаваш неизбежното. И никой не те вини.
Но смъртта е най-малкият ти проблем тази седмица. Да, ще те споходи: като всичко останало, което не те промени. Само че преди да дойде тя, ще те погали по главата онази толкова по-страшна мисъл: