Нова монография за Йоаким Груев

Личността на Йоаким Груев е обект на ново изследване от историка Райна Каблешкова. Представянето на книгата премина с голям успех в Столичната библиотека в София, което показва, че делото на българските възрожденски просветители има непреходно значение за съвременната историческа наука.

Структурата на книгата следва пътя на живота на известния български просветител и общественик. В първа глава е разгледан живота на Йоаким Груев преди Освобождението. Авторката, чиито корени са от Копривщица, отлично познава изворите за будния възрожденски град. Тя увлекателно разказва легендите за създаването му, описва семейната среда и родословието на Йоаким Груев, погледнати през краеведския проблем и общоисторическия възрожденски контекст. Ценна в тази глава е събраната информация за рода от най-ранните сведения за създаването му до нашето съвремие. Публикуваните снимки и родословното дърво в приложението на книгата са ценен принос на и зданието.

Ученическите и ранните учителски години на Йоаким Груев, които преминават в Копривщица и Пловдив са разгледани в контекста на културата, развиващата се възрожденска образователна система и ролята на видни просветители като Неофит Рилски, Найден Геров, Христаки Павлович за създаването и оформянето на методиката в училищното обучение.

Един от акцентите в книгата е ролята на Груев за реформирането на пловдивското училище и прерастването му в гимназия. За целта са проследени публикациите в пресата и неговите учебници. Специално внимание е отделено на значението на Груевата граматика за изграждането на основите на съвременния български език и термините в синтаксиса, които се ползват и до днес. По този начин е очертана неговата изключителна заслуга за осъвременяването на българския език и за отбелязването на делото на Св. св. Кирил и Методий в Пловдив.

Мисионерската дейност на 29-годишния Йоаким Груев в свалянето на пловдивския митрополит Хрисант е разгледана на фона на синтезиран поглед върху национално-църковните борби. По този начин Райна Каблешкова успешно осъществява избрания от нея подход за цялата монография – поглед към всеки един факт и поставянето му в по-широк контекст. Този подход говори за широката осведоменост на авторката и за нейната висока ерудиция.

Ситуирането на фактите в диахронен и синхронен аспект дава възможност за разгръщане на изследването от биографичния поглед за личността към процесите от общоисторическо значение през етапите на Възраждането и Освобождението. Конкретните факти дават на читателя, особено ако той е историк-възрожденец, възможност по-широк поглед – от личната съдба и мисия на Йоаким Греув към връзката му с останалите дейци на Възраждането не само в сферата на църковните борби и образованието, но и за реконструкцията на по-широки явления и процеси, които очертават неговото отчетливо място в тях.

В монографията прецизно и точно са дефинирани функциите на Директората – правителството на Източна Румелия под ръководството на Алеко Богориди. В този исторически срез е разгледана ролята на Йоаким Груев като директор на народното просвещение. Особено внимание е обърнато на фактите около реципирането на френската нормативна уредба в областта на образованието, както и на възгледите на Йоаким Груев за изграждане на модерна просветно-образователна система в Източна Румелия с институции като музей, библиотека и научно-книжовно дружество.

Структурата на изследването в три големи части и обособяването на отделни тематични раздели в тях, позволява проследяването на биографията на Йоаким Груев и открояването на основните моменти от живота му. В тях не само историкът, но и всеки българин, който е изкушен от възрожденската ни политическа и културна история може да открие за себе си факти и събития. Един от интересните за мен моменти е научната командировка на Йоаким Груев в Цариград за издирване на документи, свързани с българската история. Този факт отнасям към издирването на български старини и поставянето на този процес на институционален принцип непосредствено след Съединението. Авторката е акцентирала и върху книжовната дейност на просветителя, която свързва с ясните представи на Груев за необходимостта от високо ниво на българското образование.

Биографичното изследване на живота на този достоен българин е написано на достъпен език с ерудиция и размах. Независимо от неголемия му обем за труд в областта на историята, с интерпретациите си Райна Каблешкова поставя нови акценти в дейността на Йоаким Груев. Приносен характер има приложението с включени в него кореспонденция, фотографии и факсимилета на документи. Монографията съдържа коректен научен апарат, което я прави ценна при работата с цитираната библиография и включените исторически извори.