Превод Милена Варзоновцева Оформление Люба Халева Редактор на поредицата Нева Мичева
„Разказите в "Изведнъж..." приличат на челната стойка в йогата: неудобни, трудно овладяеми, дори понякога болезнени, но несравними в способността си да ни помогнат да видим света с нови очи.“ — World Literature Today
Етгар Керет отново е в България, за да представи сборникa си "Изведнъж на вратата се чука". Благодарение на този и предишните си сборници "Тръби" (1992), "Момичето на хладилника" (1994) и "Асамтой" (2002), Керет влезе в учебниците в своята родина и се сдоби с преводи в 37 страни на 34 езика – между тях японски, китайски, норвежки, грузински, дори корсикански и галисийски, – стана звезда в Щатите, Германия, Мексико, получи френски орден, а във Варшава в негова чест построиха най-тясната къща на света, мушната в пролуката между две стари кооперации.
"Изведнъж на вратата се чука" се появи на иврит след близо осем години затишие и доби феноменален успех: 80 000 продадени бройки в осеммилионен Израел само за първата година (най-продаваната книга на 2012 г. в Израел). Година по-късно американското издание на книгата пожъна втора вълна от ентусиазирани реакции, а в аудиоверсията й текстовете четат актьорите Уилем Дефо и Стенли Тучи и писателите Миранда Джулай, Нейтън Ингландър, Джонатан Сафран Фоер, Никол Краус.
Програма на турнето:
София
16 април 2014 (сряда), 19:00 Съюз на архитектите, Зала 1 (етаж 1) ул. "Кракра" 11, София
Пловдив
17 април 2014 (четвъртък), 18:30 Радио Пловдив, Културен център ул. "Дондуков" 2, Пловдив
Етгар Керет се завръща с 38 разказа на живот и смърт, които събира под заглавието Изведнъж на вратата се чука. В този сборник – най-близкия до сърцето на автора, както става ясно от предговора му за българското издание – историите далеч надминават видимия си брой, дължина и тема. Един мъж е захвърлен от двойка непознати обратно в детството си, втори доброволно прескача в света на своите лъжи, трети се представя за четвърти, пети и шести, за да участва възможно най-наситено в собствения си живот... Героите на Керет се превръщат в мислещи плодове, разговарят със златни рибки, пишат разкази в разказа, буквално излизат от кожата си, спорят лично с Бог. И всичко това – за да си обяснят поне мъничко „защо е толкова трудно да си човек и защо все пак си струва усилието“.