Отзиви

Сезоните на Едвин Сугарев

Читателски отзив за „Сезонът на плашилото” от Едвин Сугарев

Моя добра приятелка от България е решила да ме държи в течение на литературните новости там и често-често ми изпраща по някоя и друга българска книга. За което съм й безкрайно благодарен. Но подозирам, че тя постъпва по този благороден начин от страх да не забравя родния си език. Не бързам да го забравям, скъпа приятелко. И затова с удоволствие чета български автори. На български език.

Последният подарък от нея бяха три поетични книги – никога не съм харесвал думата ”стихосбирка”. Винаги съм правил асоциацията с някаква колекция. От пощенски марки, например. Докато поезията е живото слово на един език. Но за подаръка ми – „Сезонът на плашилото” от Едвин Сугарев, „Тотемът на вълка. Неполитическото” от Пламен Антов и „Американски поеми” от Иван Христов. Напълно осъзнавам факта, че тя ми изпраща само и единствено книги, които самата тя харесва, според личните й предпочитания. Но въпреки това, сам по себе си този акт на споделяне под формата на подарени книги, е достоен за уважение.

Иска ми се първо да разкажа за „Сезонът на плашилото”...

Написах „разкажа” и за дълго спрях. Замислих се... Стиховете не могат да бъдат разказвани. Поетът ги живее. Читателят ги съпреживява. Затова предпочитам да цитирам:

„той чува всичко, тъй като цял живот
е живял в сърцевината на мълчанието”

„Татко мрак,
дълбоко е царството твое”

„а всъщност само по-далече от небето,
по-близо до пръстта”

„в себе си,
в своята пръст,
по-дълбоко от своите корени”

Дълбочина. Това е усещането, което не ме напусна в процеса на цялото четене на тази книга. В съпреживяването на тази поезия. Все по-дълбоко и по-дълбоко. Не до дъното на душите човешки. А дори и след тях. Там, където само Един има право да бъде.

Благодарен съм за тази книга. Защото ние, пилотите, много често губим усещането за дълбочина. Няма височина - земна височина – която да ни уплаши. Но когато въпросът опре до дълбокото...

Признателен съм за това особено важно напомняне, че има и други измерения на пространството.
Поетът Едвин Сугарев има своето място от дълги години в българския културен живот. Но мога да ви уверя, че по един начин се четат стиховете му от българин в родината. И по съвсем различен от българин в чужбина. Аз го открих, когато вече бях напуснал границите на България. И ми се иска да мога да се върна за по-дълго време.

За да го прочета отново. И отново. И отново.


Автор: Йоан Славов
13.04.2014 г. 14:55
Посетено: 970
Етикети: Йоан Славов, отзиви, стихосбирка, поезия, Едвин Сугарев, Сезонът на плашилото
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/18979-sezonite-na-edvin-sugarev