В рамките на изложбата "Черно на бяло" в галерия "Червената точка" Калоян Праматаров представя най-новия си проект - късометражния документален филм "Страната на Няма" (2016)
В изложбата участват авторите: Иван Газдов, Андон Георгиев – AndonastY Петринел Гочев, Кирил Златков, Ася Кованова И Андрей Кулев, Иван Кюранов, Светлана Мирчева, Виктор Попов, Филип Попов, Моника Попова, Калоян Праматаров в тандем с Димитър Овчаров, Елена Стумбова, Rassim, Андрей Хамбарски, Стефан Чинов. Куратор Мариета Ценова
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПРОЕКТА
За визуализацията на поезия
Първата ми стихосбирка „Асфодел“ (СОНМ, 2012) се превърна в повод за среща между артисти от различни изкуства и място за свободно експериментиране. В самото начало книжното издание целеше постигане на общо внушение от смесването между поетични текстове и тяхната свободна интерпретация в илюстрации, дело на Борис Праматаров. Литературните четения около стихосбирката откриха развитие в едноименния мултимедиен пърформънс, съчетаващ музика, авторско изпълнение на текстове и проекция на образи. През 2015 г. приключи и едногодишната работа по проекта „ЩРИХ и СТИХ“ на Компот Колектив, обединяващ изразните средства на поезията и анимацията в обща художествена форма, наречена условно „визуална поезия“. В основата на филма на Борис Праматаров „Постиндъстриал“ се превърна едноименното ми стихотворение от „Асфодел“. В тази посока на търсене е и „Страната на няма“ (2016), документален късометражен филм по първия текст от дебютната ми стихосбирка. Оператор е младият български художник и аниматор Димитър Овчаров, диктор е актьорът Петър Мелтев, тонрежисьор - Валерия Попова. Филмът е създаден с ценната подкрепа на Омега филмс и ще бъде част от изложбата "Черно на бяло", организирана в Депо за изкуство "Червената точка" от кураторката Мариета Ценова (9.06.- 30.06. 2016).
В страната на Няма три през нощта е котешки очи и етажерките в кухнята са запълнени с квадратни „не-та“. Прахта подправка е,тесто-пръстта, а аз самият съм мая, останала да втаса. В страната на Няма има само луна, животът заспал е дълбоко, разпнат на операционна маса, и прибори проблясват със зловеща светлина. В страната на Няма консуматор съм на ценните неща. В страната на Няма мотая се в комплекса на раждането и смъртта. Ще извадя с ръцете си желязната болка на дните си, за да направя скиптри и тронове, и ще ги поставя в двореца на суетата: зачервени, навъглеродени, закалени. Ще удрям в транс с нагорещени чукове стените на лабиринтите и ще търся отговори в меките туптящи слепоочия на спящите. Като мъничко дете, като малка котка… Ще съм гонг, ще съм гняв, ще извадя очите на някого, а след това уморен ще плача, скрит дълбоко в парното, и ще се разтварям бавно във врялата вода, ще изклокоча и ще изчезна. Ще замина в страната на Никъде, ще повтарям единствено „Няма“.
Калоян Праматаров (*1984) е поет и преводач. Автор на стихосбирките „Асфодел“ (2012), издадена с подкрепата на Национален фонд „Култура“, “Casual Nobody” (прев. на англ. Марта Савова, 2013) и мултимедийния поетичен пърформънс „Слънцестоения над Черната река“ (2014). Носител на наградата „Елена Мутева“ на Съюза на преводачите в България за художествен превод (2014) и втора награда на Националния конкурс за поезия „Константин Павлов“ (2015). Негови творби са публикувани в „Литературен вестник“, сп. „Но поезия“, сп. „Съвременник“, различни български сайтове за литература.