1. Лични, локални и социални предпоставки – обучение, образование, животът във Варна, моят път към философията, философски интереси и изкушения, нашето поколение – усвоило основите на философските знания в условията на "късния застой" и ранната перестройка», реализирало се в условията на преход от тоталитаризъм към демокрация.
2. Общи философски тези
2.1. Философията като интелектуална дейност открай време се стреми да изясни универсалиите в света и човешката природа (обществото и личността). След Ренесанса става ясно, че философията носи особеностите не само на епохите, а и на културите. По времето на романтизма се задава още един критерий – националната особеност. Оттам през ХХ в. се ражда европоцентризма. “Заставайки под знамето на националната черга философските традиции се обединяват в култа си към европоцентризма, за да изкопаят пропаст към мисленето на Изтока и високомерно да отрекат способността на американската култура да има философска стойност.”
2.2. Хабермас показва, как в епохата на модерността се оформят три свята, оставящи зад себе си представата за единен и неразчленим свят, присъщ на митологията и метафизиката. Природата, обществото и личността стават области със своя специфика, чието овладяване е свързано с различна форма на употреба на езика и със свойствена за тях претенция за валидност. Въпросите на истината, правилността и правдивостта се обособяват така, че между тях зейват пропасти.
2.3. Основната задача на философията е да постави спецификата, рамките и общото между природното състояние, социалните норми и личната автономия.
3. Практически предизвикателства пред съвременната философия:
3.1. Природното, човешкото и социално тяло – космос и хаос; частно, общо и универсално. Философия и религия, философия и частните науки. Философският поглед и конкретните практически дейности и професии. Възможности, граници и ограничения (наложителни ли са ограничения спрямо частнонаучното знание - генно инженерство, донорство);
3.2. Идеи, знание, информация – съдържание, граници, възможности, лични и колективни идеи, права върху собственост. В криза ли е личната автономия? Може ли интернет обществото да създаде по-съвършена демокрация? В криза ли е собствеността – материална и интелектуална?
3.3. Вечният мир и вечните войни. Конфликти. Съгласие. Респект. Легитимиране на права и задължения. Глобализацията и новият баланс на интересите в постмодерното общество. Отива ли си националната държава? Европейската идея – минало, настояще, перспективи? Изправени ли сме пред “сблъсък на цивилизациите?”
◊ ЗА СТИЛИЯН ЙОТОВ
Стилиян Й. Йотов е роден и израснал във Варна. Възпитаник на I ЕГ. През 1986 г. завършва СУ “Св. Климент Охридски”, специалности философия и английски език. Двадесет години по-късно става редовен професор в същия университет.
Специализирал в Германия под ръководството на Юрген Хабермас, а през 2002-2003 г. като гост-професор ръководи катедра на името на Елиас Канети в Европейския университет “Виадрина”, Франкфурт на Одер.
Специалист в областта на съвременната философия и в областта на политическата философия.
Автор на пет монографии: . Въведение във философия на правото (1994), . Справедливост и респект (2001), . Етика и мултикултурализъм (2003), . Равенство и егалитаризъм (2004), . Хабермас и претенциите на автономията (2006).
Съставител на няколко сборника, последните от които Оправданата война днес (2004) и Конституционализъм (2006).
Преводач на седем книги на Ю. Хабермас и Т. В. Адорно. Два пъти номиниран за Наградата "Христо Г. Данов" в областта на хуманитаристиката.