Разни
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Лъжко показва опашатите истини
На лов “за зелен хайвер”
◊ СЪБИТИЕТО
Първи април - ден на лъжата и шегата
Макар и за един ден, той не спестява премълчаното, нездравословното
Още от далечното минало 1 април си е завоювал правото да казва това, което от свян или от добро възпитание в другите дни обикновено се премълчава. И така се превръща в деня, в който покрай “несериозното” се изказват и нещата, за които или сме си затваряли очите, или не сме забелязвали. Така той става деня, в който си спомняме какви не можем да бъдем през останалите 364 дни на годината, по думите на Марк Твен.
◊ КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ДЕНЯ НА ЛЪЖАТА
Историята на Деня на шегата тръгва още от древния Рим, където чествали деня на глупците, само че в средата на февруари. Една от версиите го отнася пък към древна Индия, където отбелязвали празника на шегата на 31 март.
Интересен е и погледът на днешни учени-богослови от гр. Торино, които открили и в Библията пасажи, ситуации и диалози с изразено хумористично, иронично и саркастично звучение. Така успели да отрекат заблудата, че християнството е несъвместимо с хумора. Дори са на мнение, че името на един от праотците – Исаак, се превежда като “на смях”.
В Германия и Австралия пък смятат 1 април за нещастен ден, а родените тогава – за хора без късмет. Навярно, защото ежегодно са обречени на “голата истина”. Според едно предание на този ден бил роден и самият Юда, което не е лишено от резон. Та нали изкараха предателството му като “закономерна необходимост”. Но това че, според мита, и бившият ангел Сатана е паднал в този ден, е доста нелогично. Дали пък, защото злото е измамно, а доброто – невъзможно, както ни внушава тотално обърканият днес свят.
Нашите прадеди, славяните, наричали четвъртия годишен месец Лъжко, защото топлите дни подлъгвали тревата да порасне, а внезапният студ я унищожавал. И, за да измамят злия дух на зимата, предците ни измисляли различни хитрости, като да променят имената си, да обличат дрехите си наопаки, да си слагат маски, за да объркат невидимите демони.
От зората на хумора до днес смехотворството е претърпяло доста голямо развитие. Дори науката днес се занимава с него и търси повече основания за съществуването му. Съвременната медицина дори има отделен клон, наречен гелотология – наука за смеха (от гр. гелос – смях), в който се доказва, че силният смях повишава веднага производството на защитни клетки в организма и възпира образуването на хормона на стреса кортизол, за сметка на повишения ендорфин – хормона на щастието.
За първи път смехът бил използван като терапия в САЩ. И днес там в много болници и приюти се назначават “доктори клоуни”. Американците имат и специални клубове за смях. Изследователи от университета в Мериленд доказали, че повечето сърдечноболни пациенти били лишени от чувство за хумор. Немските учени също установили, че дори глупаво хилещите се пациенти оздравяват много по-бързо от черногледите, мрачните и начумерените им събратя. Затова гелотологията съветва смешното, забавното, комедийното да се предпочита пред всичко останало.
1 април е и единственият ден, в който е позволено на журналистите да отразяват неверни информации. Дори някои световни агенции са предизвиквали небивали смущения със своите топлъжи.
Първи април - ден на лъжата и шегата
Макар и за един ден, той не спестява премълчаното, нездравословното
Още от далечното минало 1 април си е завоювал правото да казва това, което от свян или от добро възпитание в другите дни обикновено се премълчава. И така се превръща в деня, в който покрай “несериозното” се изказват и нещата, за които или сме си затваряли очите, или не сме забелязвали. Така той става деня, в който си спомняме какви не можем да бъдем през останалите 364 дни на годината, по думите на Марк Твен.
◊ КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ДЕНЯ НА ЛЪЖАТА
Историята на Деня на шегата тръгва още от древния Рим, където чествали деня на глупците, само че в средата на февруари. Една от версиите го отнася пък към древна Индия, където отбелязвали празника на шегата на 31 март.
Интересен е и погледът на днешни учени-богослови от гр. Торино, които открили и в Библията пасажи, ситуации и диалози с изразено хумористично, иронично и саркастично звучение. Така успели да отрекат заблудата, че християнството е несъвместимо с хумора. Дори са на мнение, че името на един от праотците – Исаак, се превежда като “на смях”.
В Германия и Австралия пък смятат 1 април за нещастен ден, а родените тогава – за хора без късмет. Навярно, защото ежегодно са обречени на “голата истина”. Според едно предание на този ден бил роден и самият Юда, което не е лишено от резон. Та нали изкараха предателството му като “закономерна необходимост”. Но това че, според мита, и бившият ангел Сатана е паднал в този ден, е доста нелогично. Дали пък, защото злото е измамно, а доброто – невъзможно, както ни внушава тотално обърканият днес свят.
Нашите прадеди, славяните, наричали четвъртия годишен месец Лъжко, защото топлите дни подлъгвали тревата да порасне, а внезапният студ я унищожавал. И, за да измамят злия дух на зимата, предците ни измисляли различни хитрости, като да променят имената си, да обличат дрехите си наопаки, да си слагат маски, за да объркат невидимите демони.
От зората на хумора до днес смехотворството е претърпяло доста голямо развитие. Дори науката днес се занимава с него и търси повече основания за съществуването му. Съвременната медицина дори има отделен клон, наречен гелотология – наука за смеха (от гр. гелос – смях), в който се доказва, че силният смях повишава веднага производството на защитни клетки в организма и възпира образуването на хормона на стреса кортизол, за сметка на повишения ендорфин – хормона на щастието.
За първи път смехът бил използван като терапия в САЩ. И днес там в много болници и приюти се назначават “доктори клоуни”. Американците имат и специални клубове за смях. Изследователи от университета в Мериленд доказали, че повечето сърдечноболни пациенти били лишени от чувство за хумор. Немските учени също установили, че дори глупаво хилещите се пациенти оздравяват много по-бързо от черногледите, мрачните и начумерените им събратя. Затова гелотологията съветва смешното, забавното, комедийното да се предпочита пред всичко останало.
1 април е и единственият ден, в който е позволено на журналистите да отразяват неверни информации. Дори някои световни агенции са предизвиквали небивали смущения със своите топлъжи.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
30.03.2007 г. 12:31
Посетено:
949
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/17/news/3745-lazhko-pokazva-opashatite-istini