Свободата, Санчо.
Е, аз мойта избрах.
Цял живот ще строя мелници,
Ще тичам срещу вятъра
С пречупено крило,
Сама в гнездото – кукувица,
Прегърнала цял свят в съня
И нямаща нищо наяве.
Мисли в полет,
Сълза задушена,
Сърце – неотключено.
И даваща – въпреки нищото.
Свободата избрах я сама.
На висока цена.
Жена - в лабилния свят на парите.
Е, имам я, Санчо.
Дон Кихот в женски одежди.
Не вярвам и вече не търся Дулцинея -
Мъжът.
Остават ми мелниците
И Свободата, Санчо.
А тя е - всичко останало.
Йонка Илиева