” (изд. “Литературен вестник”, редактор Екатерина Йосифова, художник Капка Кънева, София, 2012)
Десислава Неделчева е родена през 1973 г. във Варна. Завършва “Българска филология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1996 г. Автор е на книгта “Прози в края на века”, излязла през 1998 г. Пише литературна критика. Участва с текстове в различни критически и поетически издания.
Деликатна, уязвима, поезията на Десислава Неделчева черпи неподозирана – от самата нея – сила именно от малкия свят, в който се мисли затворена: този свят расте, надмогва, отваря прозорци и посоки. Хубаво е, истинско. (Екатерина Йосифова)
Измамно проста и измамно прозрачна, поезията на Десислава Неделчева улавя невидимото с точното око на фотограф. В “Източно време” усетът за необикновеното в делничния детайл внимателно изследва алхимичния копнеж на изкуството да спре необратимото. (Миглена Николчина)
14 юни, четвъртък, 17 часа
Сливен – ХГ „Димитър Добрович”, Къща Миркович
Откриване на изложбата емайл „Огнена магия” на творци от град Кечкемет
„За начало на съвременното унгарско изкуство на емайла единодушно можем да приемем 60-те години на миналия век. Тогава този жанр, може би малко неочаквано, отново се появява в унгарското изкуство. Сериозна промяна в сравнение с предишните времена е, че в тази сфера, ограничаваща се предимно до бижутерите, все повече се изявяват скулптори, художници, графици, както и представители на различните клонове на приложното изкуство (стъкло, текстил). Още първото десетилетие и половина, периодът приблизително между 1960-1975 г., насочва унгарския емайл към изобразителните изкуства.
Една от главните дилеми на съвременните творци е дали емайлът е част на приложното или на изобразителното изкуство. Сдружението на унгарските майстори на емайла представлява преди всичко онези, които са ориентирани главно към изобразителното изкуство (без да изключваме бижутерското схващане), както и повечето съвременни унгарски емайлисти още от началото на шейсетте години. Сдружението възниква през 1997 г. с надежда за обновление, главната му мотивация е синхронизирането на жанра със съвременните стремления в изкуството.” (Ласло Дьердядес младши, изкуствовед, председател на Сдружението на унгарските майстори на емайла)
Изложбата ще продължи до края на юли
25 юни, понеделник
Плевен – Художествена галерия „Илия Бешков”
Изложба „Пътища” на Естер Кнейс (гоблен дизайнер) и Огнян Кожухаров (скулптор)
Естер Кнейс е родена в гр. Будапеща през 1958 г. През 1977 г. завършва Художествената гимназия, специалност – текстил. През 1983 г. се дипломира в Приложната академия, специалност – гоблен. От тогава работи на свободна практика, участва в изложби и конкурси. Проектира и изпълнява гоблени, текстилни картини и стъклопис. Живописва акварели, пастели и маслени картини. Проектира и изпълнява интериори и вътрешни украси.
Огнян Кожухаров е роден през 1952 г. в гр. София. През 1979 г. завършва Художествената академия в Будапеща, специалност скулптура при проф. Тамаш Виг. През 1982 г. завършва Академията за приложни изкуства в Будапеща, специалност металопластика при проф. Йожеф Енгелс. Между 1983 г. и 1986 г. води ателието по металопластика и бронзолеене в Художествената академия в Будапеща. Като художник работи на свободна практика. Участва в реставрацията на много сгради и паметници на културата в Унгария и в Будапеща.
28 юни, четвъртък, 17 часа
Горна Оряховица – Младежки дом
Откриване на изложбата на Янош Божо „Унгарски пейзажи” и на двете ромски художнички Селам Пато и Клара Лакатош
Янош Божо (1922-1998), художник, носител на наградата за изключителни постижения в изобразителното изкуство „Михай Мункачи” (1987) Роден е на 27 декември 1922 г. Един от изтъкнатите творци на унгарския експресионизъм. Участва в безброй индивидуални и групови изложби в Унгария и в чужбина. Създава най-голямата отворена за посещения частна колекция в региона, в която намират място забележителни образци на унгарската етнография и европейското приложно изкуство от ХV до началото на ХХ век. През 1975 г. Янош Божо дарява колекцията на своя роден град Кечкемет. Умира на 14 декември 1998 г., малко преди да навърши 76 години. (Клара Лоранд, куратор)
Селам Пато, писателка, поетеса, художник, журналист (Будапеща, 1975) Журналист, редовен член на ромската секция към Националния съюз на унгарските журналисти.
Като художник основна тема в творбите й са съдбата и културата на циганите. Автор на книги, редактор и рецензент на множество съвременни автори. Със своите живописни платна, рисунки с перо и туш, керамични пластики е обиколила почти цяла Унгария, в самостоятелни и общи изложби. Завършила е история на изкуството, изучавала е изобразително изкуство в свободния университет на Мария Пацаи. През 2011 г. за дейността си е удостоена с наградата на унгарския министър-председател „За малцинствата”.
Клара Лакатош, художник, преподавател. Завършва Университета в Печ, специалност „Организация и управление на образованието”, по това време започва да се занимава с рисуване. Голямо влияние й оказват творбите на Карой Бари, Магда Сечи и Карой Понгор Бери (Давид Бери). От 1996 г. под творческия псевдоним Клара Р. Лакатош прави рисунки с молив, в които основен мотив е дървото, вдъхновени са от стиховете на поета Жолт Чаня Солноки. Прави множество самостоятелни изложби. Нейни творби излизат в списанията Amaro Drom, Kethano Drom, Lungo Drom – Дълъг път. Понастоящем преподава и води творчески занимания за деца.
Изложбата ще продължи един месец
29 юни, петък, 18 часа
Унгарски културен институт
Унгарски културен институт, Издателство „Кралица Маб“ и „Литературен вестник“ Ви канят на представянето на книгата „Черна глория” Десет унгарски поети в превод на Боряна Терзиева и Пламен Дойнов
. С участието на журналиста Бойко Василев, актьора Милен Миланов и литературния историк проф. Михаил Неделчев
Книгата се издава в памет на Боряна Терзиева, преводач и дипломат, унгарист и германист и по повод нейния четиридесет и втори рожден ден – 29 юни 2012 г.
Книгата събира 33 стихотворения от десет унгарски поети в превод на Боряна Терзиева и Пламен Дойнов. Своеобразен малък пътеводител по избрани забележителни места от унгарската поезия. Лирическите интерпретации на български език на част от творчеството на Ендре Ади, Атила Йожеф, Дюла Ийеш, Шандор Ракош, Ласло Наги, Маргит Сечи, Ференц Юхас, Мартон Калас, Ласло Вари Фабиан и Тибор Залан представят общото дело на един от малкото тандеми в областта на поетическия превод в България.
. За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт http://szofia.balassiintezet.hu