Интервю
Георги Барбаров: Хайку ми помага да видя онова, което съм изпуснал
Делникът ражда творбите, препълнен е с лъжи, истини и разочарования
◊ ВИЗИТКА
Георги Барбаров е бесарабски български поет. Роден е на 5 септември 1955 г. в с. Кортен, Чадърлунгски район, Молдова. Завършил е журналистика в Кишиневския университет. Работи като редактор на предаването на български език "Мегдан" в Кишинев и като главен редактор на програмите на езиците на националните малцинства към Радио Молдова. Член е на Съюза на писателите на Молдова и на Съюза на българските писатели. Носител е на специална награда на издателска къща "Жажда", гр. Сливен за 1988 г. Автор е на стихосбирките "Събудена тишина", "Продължение на делниците", "Реалност от сънищата ми", "Плът на радостта ти", "Жива вода", на книгите за деца "Години на радостта", "Беше неделя", "Слънчева Дорина", на книгата с афоризми "Избистрени барбаризми" и др. Поезията му е превеждана на руски, молдавски, унгарски и украински език.
◊ ИНТЕРВЮ
- Г-н Барбаров, автор сте на пет издадени книжни томчета. Останаха ли недописани стихове и афоризми?
- Остава ми само да съжалявам, че сте се запознали само с 5 от моите книги, тъй като аз съм автор на не по-малко от 20 книжки. Имам публикувани епиграми, пародии, гатанки, разказчета за деца. Активно се занимавам с преводи от руски и румънски на български, и от български на руски. Уверен съм, че има още какво да кажа на своите читатели и на самия себе си. През последно време давам предпочитание на есета – имам възможност да ги излъчвам в своето седмично предаване по националното молдовско радио. А щом слънцето открива пред мене нови хоризонти – има място за стихове и за афоризми. Трудно обаче ги публикувам.
- Как се родиха така наречените барбаризми?
- Майка ми, която имаше късмет да изкара 94 години, беше неграмотна, говореше само български, но знаеше голям брой фразеологизми, пословици. Чувал съм ги откакто се помня. За да разбера част от тях, трябваха ми години. Залъгвам се, че съм наследил този талант да не говоря дълго и шумно, а да казвам това, което искат да чуят от мене и да ме разберат. След като разбрах, че ми е тясно в стиховете, които не ми позволяваха да бъда близък към делника, пристъпих към афоризмите. Не е възможно да плуваш в облаците, когато краката ти до коляно са в батака.
- Вярно ли е, че не обичате да казвате на приятелите си истината, защото тя винаги звучи като лъжа?
- Звучи като лъжа тогава, когато не е точно оная истина, които биха искали да чуят.
Като млад бях категоричен, наричах нещата със свои имена, съдих чуждата глупост без да забелязвам, че от това моят ум не нараства. Не казвам, че захитрях силно, наближавайки 57 години (роден съм на 5 септември 1955 г. в село Кортен (Молдова), но с оценки и характеристики научих се да не бързам, дори и да ги запазвам за историята. Много време е било необходимо, за да прозра старата истина, че човек може да промени всичко, но не себе си. А от друга страна, май и приятели не останаха, а събереш ли се с тях, дай Боже, да имаш здраве и няколко стотинки да се почерпиш и припомниш доброто минало! Повечето мои барбаризми са стрели, насочени към мен.
- Творчеството Ви е смесица от различни чувства, но като че ли преобладава разочарованието. Какво Ви дразни най-много в делниците?
- Делникът ражда творбите, препълнен е с бои, чувства, постъпки, лъжи, истини, радости, разочарования... И какво ли още не! Като читател сте забелязала онова, което бие на очи – разочарованието. Надявам се, че принадлежа към търсещите хора. Много са компонентите на делника, предизвикващи отрицателни емоции, обаче виждам в чашата с вода пълната част, а не празната. Някъде безкрайно далеко, за съжаление, е отстъпило понятието "чест". Това важи за първенците на републиканско и местно ниво. Много неща ме дразнят, до някаква степен може би и аз съм виновен. Парите са замъглили политиците ни. Дай Боже, в България да е иначе, но в Молдова е така.
- Как искате да промените света около себе си?
- Май нямам сили да мисля така глобално. Радвам се и на най-малките неща, носители на добро настроение.
- Освен че сте автор на поезия и епиграми, Вие сте журналист. Разкажете на читателите за Вашата мисия, за темите, над които работите.
- Радио Молдова излъчва програми на български език от 26 февруари 1986 година. Различно беше времето им през годините. Днес предаването е седмично, 30-минутно, в петък в 20.00 часа. Основните задачи са информиране за събитията и мероприятията, които провеждат многобройните български неправителствени организации, пропагандиране изучаването на български език в училищата, в селата с компактни български групи, запознаване на всички слушатели с бисерите на народната българска музика, с най-добрите мелодии от българската забавна музика. Неоценима помощ получавам от колегите от Радио България, Над 20 години всеки месец получавам пратки с по два диска от музика, полезна информация. Подготвям тематически програми за класиците на българската литература, а също и за творците от Бесарабия, пишещи на български. Не оставам настрани и по време на посещенията на българските ръководители в Молдова. Предаването ми позволява да включвам от всичко по малко.
- Темата за българската общност в Молдова звучи като болка и недописан стих. Чувствате ли се раздвоен между България и Молдова?
- Няма да открия Америка като кажа, че където има двама българи – ще се родят три партии. Българската общност в Молдова е разкъсана на няколко големи и безброй малки парчета. Рядко някой се отказва да стане баща на българите в Молдова и да не обяви война на конкурентите си. Може би и не е лошо да има много организации, но работата е там, че май няма работа след тях.
Честно казано, не усещам раздвоение между България и Молдова, няма го и желанието да се върна в България. Само за едно тъгувам – тук рядко се чува родна реч.
- Защо тристишията преобръщат душата Ви (цитирам от „Огърлица от мигове”) и доколко променихте светогледа си?
- Аз съм по кратките форми – тристишия и афоризми. Късите форми не позволяват да се разтопиш в големите води на писането. Не мога сам да си обясня с какво така силно ме плениха тристишията, но след четенето на Мацуо Башо в превод на Вера Маркова във втори курс в университета, останах верен на тази форма. В интернет следя хайку списанията, опитах се да се свържа с българския хайку клуб, но нещо не става, а после други дреболии запълниха дните ми, които ми попречиха да свърша намисленото. Тристишията ми помагат да видя онова, което съм изпуснал, да го върна, а с него и радостта от възможността да виждам красивото, но това се усеща най-добре, когато се чете.
- Според Вас книгата на хартиен носител има ли бъдеще?
- Има - иначе Георги Барбаров и много други негови колеги щяха да прекарват времето си в кръчмите и то не с писалка в ръката!
Автор:
Лилия Рачева
Публикация:
01.06.2012 г. 12:39
Етикети:
Посетено:
2431
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/14856-georgi-barbarov-hayku-mi-pomaga-da-vidya-onova-koeto-sam-izpusnal