Последни новини

◊ ПРОЕКТЪТ "СЛЪНЦЕСТОЕНИЯ НАД ЧЕРНАТА РЕКА"

"Слънцестоения над Черната река" е мултимедиен проект по идея на Калоян Праматаров, обединяващ поетични текстове, писани по време на десетмесечния му престой в Скопие, фотографии на съвременното селище от Марица Колчева и Десислав Лилков и експериментална дарк ембиънт среда, пресъздадена от Боян Аврамов.

Поезия, образност и звук се преплитат, за да внушат една действителност, в която историческите напластявания и тревожното всекидневие пораждат страх и неразбиране към Чужденеца и го обричат на самота. В еклектиката на града границите между епохите и гледните точки се размиват, за да очертаят абсурдността на затвърдените предразсъдъци и да представят емоционалното състояние на отделния индивид, който единствен има значение. Няма преди и няма след. Има само тук и сега, а трите земетресения, разрушили на три пъти до основи града през II, XVI и XX в., са оста, по която авторът започва трудоемкото изкачване от Долната към Горната земя, за да отговори искрено на въпросите на общата памет. Основни теми са археологическият контекст, градската мистика и влиянието на градската среда върху индивидуалната самопонятност.


• Проектът ще бъде представен в София, в рамките на "Не Фест 2" - Международен мултижанров фестивал за независимо експериментално изкуство (Фабрика за градско изкуство, Zona Cultura (Стокова борса "Зимница", ул. "Владайска река" 204, на 17 септември от 20:30 ч.) и в Стара Загора, на Ежегоден младежки фестивал на изкуствата "Различният поглед" (Лятно кино "Септември" на 18 септември от 22:15 часа).

* * *

Чаршия

Запуснат двор, потънал в тишина.
Каменно стълбище. Чинар, впит в стените от кирпич. Врати, висящи във въздуха.
В къщата на лунния месец старица тъче минало, настояще и бъдеще
на стан с въжета от момински коси и тежести от звездни четвъртини.
Полифонично женско пеене. Срутване.
Сред облаците прах, обезглавено мъжко тяло, тръпнещо като кастрирано животно.
Турски боен танц. Зурли и тъпани.
На подострен кол - забита отрязана глава.
Сподавен женски плач зад прозорците на несъществуващата къща,
в която, промъкнала се тихо, лудостта брои героите на пръсти.