Последни новини

Един не съвсем приличен, но истински роман
Отзиви
08.11.2014 г. 14:53
Диана Маркова за "Пясъчен часовник" на Селина Ангелова
Обратно


Когато приятел се отдалечи от теб и вземе друг завой в живота, се научаваш да го приемаш. Започваш да го разбираш. Когато от един приятел ти останат само спомените и неговите думи, подредени (или разбъркани) в роман, идва време за харесване.

Селина Ангелова успя да ни разкаже играта с романа си „Пясъчен часовник”, който „Скалино” издаде тази година. Тя успя да заяви младостта като единствен начин на съществуване, с което, вярвам, ще спечели много приятели. Защото младостта е точно това – живот в лудостта, вечна смелост, сладък упадък, приятелства и пиянство, борба за любов, война със себе си до доказване на... себе си. Неизбежна младост. Откачена младост.

За мен авторката е интересен феномен, а оттам и романът й оставя печат в новата българска литература като феномен. Колкото и банално да звучи това. Рядко се среща това привидно разминаване между личност и дело, което при едно по-продължително взиране навежда на мисълта за сливане и дори уеднаквяване на личността с думите. Сякаш сме заварили Селина в точка на преобразуване, от която всеки момент тя ще се изстреля в неизвестна посока, но като че ли изстрелването се бави и въртенето около оста в определената точка продължава и продължава до безкрай. Шантава работа.

На мен лично ми минава увлечението по Буковски, Гинзбърг и Бъроуз и все повече се отдалечавам от бързото, гледайки любопитно към подреденото и изящното. Търся дълбочина и морално правилни и последователни действия. Селина Ангелова си остава непоправимо обвързана с всеобхватната революция и романът й е своеобразен манифест на късното Бук-поколение у нас. С ненаситна жажда за живот, тя спокойно би могла да бъде голямата любов на Керуак или... Любовницата на самия живот. И ако забравим за позите в литературата, „Пясъчен часовник”, може да бъде наречен един не съвсем приличен, но истински роман.

Езикът е поетичен, метафорите потичат от съзнанието неочаквано и безконтролно. Като устремът на бурна река, която скоро ще залее земите на местните. Или като лунна светлина през прозореца, която носи необичайни сънища. По-скоро сюрреалистично, отколкото логично. Както впрочем е замислен и развит сюжетът – с гениалност, която съм сигурна, че е изригнала от раз.

Дните, прекарани в разсъбличане на душата и препускане гол по пътищата на (не)обичайната младост, никога не са напразно живяни. Така че имайте смелостта. Всичко останало изтича. Като времето на пясъчен часовник.





Един не съвсем приличен, но истински роман: 1
Автор:
Диана Маркова
Публикация:
08.11.2014 г. 14:53
Посетено:
1618
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20231-edin-ne-savsem-prilichen-no-istinski-roman
Обратно