Отзиви

Един не съвсем приличен, но истински роман

Диана Маркова за "Пясъчен часовник" на Селина Ангелова

Един не съвсем приличен, но истински роман


Когато приятел се отдалечи от теб и вземе друг завой в живота, се научаваш да го приемаш. Започваш да го разбираш. Когато от един приятел ти останат само спомените и неговите думи, подредени (или разбъркани) в роман, идва време за харесване.

Селина Ангелова успя да ни разкаже играта с романа си „Пясъчен часовник”, който „Скалино” издаде тази година. Тя успя да заяви младостта като единствен начин на съществуване, с което, вярвам, ще спечели много приятели. Защото младостта е точно това – живот в лудостта, вечна смелост, сладък упадък, приятелства и пиянство, борба за любов, война със себе си до доказване на... себе си. Неизбежна младост. Откачена младост.

За мен авторката е интересен феномен, а оттам и романът й оставя печат в новата българска литература като феномен. Колкото и банално да звучи това. Рядко се среща това привидно разминаване между личност и дело, което при едно по-продължително взиране навежда на мисълта за сливане и дори уеднаквяване на личността с думите. Сякаш сме заварили Селина в точка на преобразуване, от която всеки момент тя ще се изстреля в неизвестна посока, но като че ли изстрелването се бави и въртенето около оста в определената точка продължава и продължава до безкрай. Шантава работа.

На мен лично ми минава увлечението по Буковски, Гинзбърг и Бъроуз и все повече се отдалечавам от бързото, гледайки любопитно към подреденото и изящното. Търся дълбочина и морално правилни и последователни действия. Селина Ангелова си остава непоправимо обвързана с всеобхватната революция и романът й е своеобразен манифест на късното Бук-поколение у нас. С ненаситна жажда за живот, тя спокойно би могла да бъде голямата любов на Керуак или... Любовницата на самия живот. И ако забравим за позите в литературата, „Пясъчен часовник”, може да бъде наречен един не съвсем приличен, но истински роман.

Езикът е поетичен, метафорите потичат от съзнанието неочаквано и безконтролно. Като устремът на бурна река, която скоро ще залее земите на местните. Или като лунна светлина през прозореца, която носи необичайни сънища. По-скоро сюрреалистично, отколкото логично. Както впрочем е замислен и развит сюжетът – с гениалност, която съм сигурна, че е изригнала от раз.

Дните, прекарани в разсъбличане на душата и препускане гол по пътищата на (не)обичайната младост, никога не са напразно живяни. Така че имайте смелостта. Всичко останало изтича. Като времето на пясъчен часовник.





Автор: Диана Маркова
08.11.2014 г. 14:53
Посетено: 1138
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20231-edin-ne-savsem-prilichen-no-istinski-roman