Какво може да вдъхнови един художник да даде образ на хоризонти? Но не просто като пространство, фигура или форма, не и като нещо, което метонимично ще повтори очевидното. Хоризонтите, с които ни среща Дончо Захариев са завръщане към архетипните значения на безкрайност и прекъснатост, на трансцендентност и иманентност, на мълчание и стихийност. Хоризонтът е най-очевидната илюзорност на видимостта. Видимата и невидима граница, прекъснатостта.
Цветовете в платната бавно се преливат до оста на симетрия – хоризонтът. Работи се минималистично с цвета, залага се на пластичността на релефа, визуалният образ на пръв поглед търси основание в откровението на Хермес Трисмегист за симетрията на долу и горе. И тъкмо хоризонтът е наличен като граница, прекъснатост, сгъстяване, драматичност, но и освобождаване, стопяване в далечността.
Изложбата може да бъде разгледана от 29 септември в галериятана ул. "Сердика" 4.