Последни новини

Оперна гала с Роберто Аланя и Александра Кужак покори София

В етимологичен смисъл, определението „гала“ (gala – от нем.) предполага празнично, разкошно и ярко събитие. Сред синонимите му са и „параден, по всички правила“. В безспорно празнично събитие, по всички правила, се превърна и първото гостуване в България – по покана на Софийската филхармония и Маестро Найден Тодоров, на великолепните оперни изпълнители: тенорът Роберто Аланя и съпругата му, сопраното Александра Кужак. Не би могло и по друг начин, освен като разкошно и ярко, да окачествим събитието с продължителност над два часа и с безкомпромисни изпълнения на солистите и на оркестъра, а за финал – щедро отделеното време за безкрайната върволица от развълнувани почитатели, търпеливо изчакващи „своя“ миг за автографи и снимки с двамата големи изпълнители.

Програмата на Оперната гала, демонстрира амбициозно, но добре премислено и балансирано творческо предизвикателство – със сложност, отвъд обичайната за подобни събития и с необходимата доза впечатляваща артистична смелост! Очевидно, намерението и на двамата прочути изпълнители е било да демонстрират и в София защо от години неизменно присъстват в Лига „А“ на световната оперна сцена. Което пролича не само в дуетите, но и в соловите им изпълнения – отлично познати оперни арии, утвърдени и като концертни стандарти, предполагащи съответни сравнения и с наложени в съзнанието първокласни еталони.

Именно от тази отправна точка, Аланя и Кужак реално доизваяха представата за себе си, в една от най-провокативните възможни среди: изпълнение на живо, с непознат до този момент оркестър и в компромисна по отношение на акустиката зала – със задължително манипулирано озвучаване. Надали бях единственият от присъстващите на галата, който си е помислил за това, но успях и открито да го споделя, когато се озовах очи в очи с Роберто Аланя, след края на събитието: „Вие сте потвърждение на максимата, че е по-добре веднъж да бъдете чут на живо, отколкото хиляди пъти да Ви слушаме на запис!“ – В отговор, той сърдечно се усмихна и без грам „артистизъм“ ми благодари за комплимента.

Разбира се, популярният оперен изпълнител днес отлично знае и цената на постигнатата световна кариера: ежедневен и постоянен, изнурителен труд, без гаранции за абсолютен успех. И при Роберто Аланя – с неговите почти 40 години на сцената, не винаги и всичко е било наред – „по ноти“ – с възможните триумфи в десетките различни театри. Случвало му се е да вкусва и горчивия залък на неодобрението и отхвърлянето. Но вероятно това го е предпазило и от присъщото за повечето негови колеги главозамайване от славата и го е съхранило земен, естествен и пленително очарователен както на сцената, така и извън нея.

Първата част на вечерта, с изключение на арията на Елеазар: "Rachel, quand du Seigneur la grâce tutélaire", из IV действие на „Еврейката“ от Жак Фроментал Халеви, бе олицетворение на дългогодишното творческо влечение на Аланя към оперите на Джакомо Пучини – намерило достойно отражение и в репертоара, и в звукозаписите му. Без съмнение, тази изпълнителска страст споделя и Александра Кужак. Неслучайно, двамата издадоха великолепния съвместен албум „Puccini In Love“, с оркестър „Симфония“ – Варшава, под палката на Рикардо Фрица.

Когато оперният артист пее с видимо удоволствие, без напрежение и съумява – в рамките на броени минути на концертния подиум, напълно да се слее с персонажа си, а след това, за същото време – и със следващия си персонаж, това неминуемо извиква възторг. От своя страна, освободен от вътрешното си колебание: дали сопраното или тенорът безпроблемно ще се справят с акробатичните пасажи и височините, как ще си поемат дъх и доколко убедително ще прозвучи класическият оперен фрагмент, слушателят изцяло се потапя в насладата на концертното преживяване. Така в Оперната гала на Аланя-Кужак, ариите, дуетите и интермеците неусетно пренесоха в залата магията на цели осем и съвършено различни заглавия, от шестима прочути оперни композитори. Такива моменти се запечатват в съзнанието задълго, а понякога – както и в този случай – завинаги!

Във встъпителния, силно драматичен дует на Манон и Де Грийо: „Tu, tu, amore? Tu?“, из II действие на „Манон Леско“, сценичната и семейна двойка демонстрира безукорна техническа форма и певчески качества. А артистичното им образно вживяване – при срещата на двамата бивши влюбени и разгарящата се отново любовна страст, непринудено внуши и драматургичното великолепие на Пучиниевата творба, за което на свой ред допринесе и последвалото фино и прочувствено оркестрово изпълнение на интермецото из III действие на същата опера. И именно в този момент, всички в залата вече бяха убедени, че присъстват на необичайно по своята красота събитие, в което доминираше духът на романтизма. С изключение на французина Халеви, програмата бе съставена изцяло от италиански автори.

Роберто Аланя щедро разкри завидната за годините и за сценичния си опит гласова овладяност, спонтанен артистичен плам и подкупваща виталност. И въпреки обичайните несъвършенства на микрофонното озвучаване в Зала 1 на НДК, още с встъпителната ария – на Елеазар от „Еврейката“, си пролича, че гостуващият италиано-френски изпълнител притежава рядко красив оперен тембър и вокална виртуозност – в значителна степен дефицитни за днешния репертоарен оперен театър. Тръпка на особено вълнение премина през залата и по време на вдъхновеното, силно емоционално изпълнение на прочутата ария на Канио: „Vesti la giubba“, из I действие на „Палячи“ от Леонкавало. Да изпееш едновременно смеха и плача – това е привилегия на най-големите, точно както при Аланя! И преди да отзвучат финалните акорди на разтърсващата драматична изповед на клоуна, от залата проехтя мъжки глас: „Le plus grand! Bravo!“ („Най-големият! Браво!“ – фр.).

Двамата изпълнители бяха приветствани неведнъж и с характерния за италианските оперомани възглас: „Bravi!“ Българските зрители не изостанаха в мощните аплаузи и във финалните викове: „Браво!“. Това беше благодарният им отговор за пълното раздаване на гостуващите световни изпълнители и цялостното им присъствие на сцената, включително – за щедрите като количество и като допълващи емоционалната кулминация на вечерта бисове. А сред тях – познати и обичани откъси от опери и канцонети, се открои авторска композиция на брата на Роберто, Давид Аланя.

Наред с дуетите, емблематичната молитва на Тоска: „Vissi d’arte“, доизгради и представата за отличните възможности на Кужак във вокално и в артистично отношение, включително и в характерни драматични партии. Това усещане бе доразвито и в дуета: "Bimba, bimba, non piangere" на Чо-Чо-Сан и Пинкертон, из I действие на „Мадам Бътерфлай“, а също и в знаменитата ария на Адриана: "Ecco, respiro appena, Io son l’umile ancella", из първо действие на "Адриана Лекуврьор" от Чилеа. Заключителният дует на Сантуца и Туриду: "Tu qui, Santuzza?", из едноактната „Селска чест“ от Маскани, разкри напълно необятния талант на двамата световни изпълнители.

Когато един артист, в продължение на дни преди и особено след свое гостуване на сцена, на която гастролира за първи път, публикува в социалните мрежи благодарности, снимки и цели свои изпълнения – това категорично свидетелства за начина, по който той се е почувствал по време на този гастрол. И Аланя, и Кужак не пестяха думи на благодарност за това свое участие с музикантите от Софийската филхармония и особено за партньорството си с диригента Найден Тодоров. Той от своя страна, сподели в предаването „Каста дива“ на БНР, че за него този концерт е сбъдната отдавнашна мечта – още от времето, когато е колекционирал и трепетно е слушал записите на Роберто Аланя с музиката на Джакомо Пучини. И, сякаш за да подчертае личната си отдаденост към този проект, самият Маестро Тодоров се включи речитативно по време на силно драматичния дует: "Vicino a te s'acqueta" – на Мадалена и Андре, из "Андре Шение" от Джордано.

Радващо на този празничен концерт, беше и присъствието на преобладаващо млади оперни, както и на оперетни изпълнители от различни поколения. Всички те, за разлика от опероманите, вероятно са по-благодарни затова, че са присъствали и на своеобразния открит урок на Аланя и Кужак по оперно майсторство –  с разнообразен класически теноров и сопранов репертоар.

И вместо финални благопожелания, две любопитни съвпадения около датата на оперната гала в София – 26 май. На този ден, през 1999 г., е дебютът на голяма сцена на Александра Кужак. А догодина, отново на 26 май,  предстои нова Оперна гала на голямата певческа двойка в Женева – с най-доброто от френския и от италианския оперен репертоар, според предварителната реклама. След вълшебната им Гала в София, нямаме никакви основания да се съмняваме, че и на швейцарска сцена те ще отключат възторга на публиката – като истински звезди на световното оперно изкуство. Ще очакваме и скорошното им завръщане в България, която определено ги е впечатлила. При това – докато Роберто Аланя все още е в зенита на кариерата си и може да ни удивлява със завършената си фигура на световен оперен артист.

_________

Снимки: Василка Балевска