Интервю

Неделя Ганчева за връзките в семейството и универсалния език на танца

Разговор с Неделя Ганчева, хореограф на "Връзки" - най-новото танцово представление на Драматичен театър Търговище

Неделя Ганчева за връзките в семейството и универсалния език на танца

На въпроса да се опише накратко Неделя Ганчева се представя като танцьор и от скоро хореограф. Всъщност обаче тя е преди всичко наблюдател. Движенията наоколо я привличат и споделя, че обича да следи всичко - как някой чака на спирка, как се премества котка, как пада листо от дърво, етапите на изнервеност в нечие тяло. А събраните движения сякаш записва в тетрадка и от тях създава свой собствен универсален език - езикът на движенческия театър.

В началото на юни публиката на Драматичен театър Търговище, а впоследствие и тази в останалата част на страната, ще може да се потопи в дебрите на този универсален език с най-новото заглавие в репертоара на театъра – танцовото представление „Връзки”. То ще закрие настоящия сезон, чиято програма беше обединена от темата за семейството. „Връзки” е първото изцяло танцово представление на театъра, а Неделя Ганчева е негов хореограф.

Неделя Ганчева е завършила Театър на движението в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, след което учи една година в Кралското висше училище за драматично изкуство в Мадрид (RESAD), а в момента завършва магистратура по Хореографска режисура в Благоевград. Работата й с Драматичния театър в Търговище започва през 2019 г., когато се заема със задачата да изработи движенческата партитура за представлението „Една крачка до предела” на Игор Бауерзима (реж. Д. Янев). Няколко години по-късно тя се завръща в театъра, този път обаче като основен двигател на спектакъла „Връзки”.

Броени дни преди премиерата, тя отговаря на нашите въпроси, за да хвърли светлина върху богатия свят на танцовия театър и на представлението, което публиката ще види за първи път на 5 юни от 19:00 ч. в ДТ Търговище. 

 

„Връзки” е твой авторски спектакъл. Как се роди идеята за него и как се кристализира в последствие?

Мой е и не е мой, защото ако не беше този екип, представлението щеше да е друго. Денислав Янев, заместник-директор на театъра, преди около година ми сподели желанието си театърът да развие камерната си сцена и така дойде поканата да направя движенчески спектакъл на нея, като той да бъде ангажиран с темата на сезона – семейство.

Преди да започнем репетиции бях нахвърляла посоки и идеи за работа, моите въпроси по темата, но истината е, че щом се появиха актьорите, процесът заживя свой живот. Сега си го представям като семенце, за което целият екип се грижи и полива, за да покълне...

С какво свързваш темата за семейството?

Първата ми асоциация беше началото на Ана Каренина: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“, само че започнах да го мисля по друг начин – всяко семейство Е посвоему. Не носи ли всяко семейство своите особености, своите норми, порядки, обяснения, правила за взаимоотношение със заобикалящия свят, културни наслагвания, родова памет, в която се формират възприятията на всеки един и за всеки един.

Разглеждам семейството като свързаност и приемственост около и на тези норми. Семето, ядрото, към което неизбежно се връщаме и се опитваме да разберем, дори и да не приемаме. Като пъпна връв, която нямаме търпение да обтегнем, да скъсаме дори, но винаги имаме нуждата да знаем къде е била хвърлена и да сме сигурни, че в другия ѝ край някой винаги ще ни чака.

Разкажи за екипа, с който ще работите...

Екипът е разкошен, някои аз избирах, други се появиха уж случайно, но „звъннаха“ в процеса. Бояна Зарева, композиторът, която в много важен личен момент за нея, се включи с лъвски скок и много ми помогна да визуализирам и да върна на земята някои твърде отнесени идеи. Тук ще спомена и Васил Митрев, без когото музикалният колаж нямаше да звучи по този начин.

Актьорите на театъра – Благица Стоименова, Давид Крумов, Лора Недялкова, Радослав Радев, които влязоха в роля на танцьори и още не могат да осъзнаят колко добре се справят всъщност. За краткия репетиционен процес с тях успяхме да създадем наш си език и общи понятия, което много дава на процеса – всички знаем за какво се борим и какво защитаваме. 

Сценографът Галина Абаджимаринова, която с интерес се впусна да търси каквото ни е нужно и да доизглажда детайлите в сценографията. Николай Димитров, който направи плаката по бегли, несигурни описания и успя да визуализира идеята.

 „Връзки” ще е първото танцово представление в театъра в Търговище. Защо това е важен момент за театъра?

В България движенческият, танцовият театър все още не е толкова популярен, особено в държавните институции и извън София. Независимата сцена набира скорост, но тя до голяма степен има своя специфична публика и се развива основно в по-големите градове. Смело е от страна на театъра да продуцира танцов спектакъл и според мен е развитие в правилната посока, защото танцовата лексика позволява хиляди асоциации и няма нужда от текст. Движенческият театър е универсален език.

Съзнавам, че този проект, на тази сцена тепърва трябва да привлече своята си публика, но вярвам, че всеки може да намери нещо за себе си, ако подходи без очаквания. Интересно е, че къде на шега, къде на истина с актьорите си говорим, че това е само първото от много движенчески представления в театъра.

____________

 

Премиерата на „Връзки“ ще се състои на 5 юни, от 19:00 ч., в Камерна зала на Държавен драматичен театър - Търговище. Очакват се скоро дати и за представянето на спектакъла в София.

 

 

Автор:
Драматичен театър Търговище
Публикация:
03.06.2023 г. 14:52
Посетено:
476
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/37078-nedelya-gancheva-za-vrazkite-v-semeystvoto-i-universalniya-ezik-na-tantsa