Последни новини

Галерия +359 има удоволствието да Ви покани на изложбата "RED LINES" - проект на Луиза Марган.

Куратор: Марина Славова

Откриване: 26 юли от 18:00 ч.
Галерия +359, ул. "Галичица" 13-a - София

Изложбата ще продължи до 27 август.

Как се идентифицираме, към какви групи и общности принадлежим, в какво вярваме, какви са ценностите ни? Отговорите на всички тези въпроси се крият из улиците на градовете, които създаваме. Тези споделени градски пространства са от една страна проекция на вътрешния ни свят, но от друга – те се оказват мощен политически инструмент, защото, съзнателно или не, градската среда, в която отрастваме, оказва огромно влияние върху формирането на идентичност и позволява моделиране на идеята за общество.
 
Дори политическото неглижиране на градската среда и липсата на стратегия и план за нейното устойчиво развитие дава отражение върху населението. Така например занемарените публични пространства биха възпитали у гражданите толерантност и търпимост към разруха и хаос. Или пък биха имали точно обратния ефект и биха провокирали у хората желание за промяна, за самоинициативност? Вглеждайки се в нашата софийска реалност, неминуемо можем да забележим един именно такъв феномен, провокиращ разнопосочни настроения и разделящ обществото на две изначално взаимно несъвместими групи – паметниците. И по-точно паметниците, наследени от по-скорошното ни минало, освидетелстващи нечистоплътните ни взаимоотношения с една империя-колониализатор, чието изобличаване доби актуалност едва наскоро в контекста на инвазията в Украйна. 
 
Тези крайно политически некоректни и исторически неправилни паметници сякаш са в основата на поляризацията на нашето общество и са някаква метафорична стена на разделението на тези две паралелни реалности, в които живеем и чието съществуване ни изненадва, защото се конфронтираме с него едва когато видим поредните изборни резултати. Да останат или да се махнат? – това е въпрос, който занимава нашата общественост от вече над 30 години, уви безрезултатно. Публичният дебат не успява да доведе до никакви действия. Взимането на общо и генерално решение, промяната и реконтекстуализирането изглеждат невъзможни.
 
А времето минава, поколенията се сменят, нови и нови деца порастват на МОЧА, пият бири и карат скейт сред скулптурите на руските войници. И макар и евентуално да знаят колко контроверсни са тези фигури (ако не са претупали тази епоха в час по история) някак си са ок с тях, приемат ги, толерират ги, споделят градската си среда с тях и нямат против да правят каквото си искат под зоркия поглед на войника със шмайзер, който е надвиснал над тях. И така руските окупатори, макар и вкаменени, продължават да окупират публичното ни пространство, но заедно с него и (под)съзнанието ни.
 
Само че, това политическо бездействие по отношение на справянето с историческата травма в градска среда успява да провокира особен вид самоинициативност. Въпросните паметници се превръщат в едно постоянно променящо се перформативно публично тяло, даващо израз на различни граждански позиции. То бива разрушавано и възстановявано, линчувано, поливано с боя, издрасквано и покривано с графити. Това общо, публично тяло успява да даде израз на колективното желание за съпротива – нещо, което е жизненоважно, особено в моменти на обществено безсилие.
 
Именно тази динамика е в основата на изложбата на Луиза Марган, която в своята работа изучава взаимовръзката между публично и лично пространство и начина по който градската среда влияе на формирането на културна идентичност. Колкото и комплексни и преплетени да са нишките в личната история на Луиза, те сякаш винаги тръгват от или довеждат до въпроса за ролята на историческия наратив, социалните и политически аспекти на промяната и сблъсъка между Изток и Запад. Основна част от работата и е именно изобличаването на структури, свързани с политическо, социално или икономическо подтисничество, чрез деконструиране и реконтекстуализиране на намерени обекти, материали и изображения.
 
В изложбата „Red Lines" Луиза Марган отдава заслужено уважение на жестовете на съпротива срещу догмите и заблудата, изваждайки ги от контекста и превръщайки ги в централен обект. Тя  ни кани на едно спекулативно пътуване в бъдещето, когато съветските паметници ще бъдат премахнати, историята ще бъде научена, а травмите от нея – излекувани. Изложбата също така ни позволява да си представим хипотетичното преместване на тези паметници, макар и фрагментарно, и тяхното „затваряне" далеч от публичното пространство. Тя ни провокира да забелязваме и да оценяваме всеки акт на съпротива, но и ни припомня колко важни са изкуството, културата и градската среда за формирането на идентичност и колко лесно те биха могли да бъдат инструментализирани.
 

Луиза Марган e визуален и концептуален артист от български и хърватски произход. След като учи живопис в Любляна, Словения, тя продължава академичното си образование в катедрата по Сценични изкуства и скулптура в Академията за изящни изкуства във Виена, Австрия, където след това се премества за постоянно.

Чрез нейните скулптури, инсталации, филми и интервенции в публичното пространство, тя разглежда разногласията между официални и невидими истории, властовите отношения и идеологическите системи, вписани в публичното пространство и колективната памет.

Творби на Луиза Марган са представени в международни публични и частни художествени колекции, включително Фондация Дженерали (Залцбург), Музей за съвременно изкуство - Белведере 21 (Виена), Музей за съвременно изкуство (Загреб), Музей на тютюна (Любляна) и други.

Освен многобройни награди, Луиза Марган е носител на стипендията на Международното студио & Кураторска програма (ISCP) в Ню Йорк през 2008 г. и стипендията за визуални художници за 2019 г. в Akademie Schloss Solitude в Щутгарт, Германия. В момента Луиза Марган е резидентен артист за 2023 г. в ZF Art Foundation във Фридрихсхафен, Германия.