Изложби
"Изкуството на синтеза" - изложба на Емилия Николова-Байер
27 юли – 21 октомври 2023, Национална галерия / Квадрат 500
◊ ИЗЛОЖБАТА
Националната галерия
представя
Емилия Николова-Байер
Изкуството на синтеза
27 юли – 21 октомври 2023
Вернисаж на 27 юли, четвъртък, от 18.00 до 20.00 часа
Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19 февруари” №1
През творчеството на Емилия Николова-Байер настоящата експозиция насочва вниманието ни към слабо изследвания синтез между монументалните изкуства и архитектурата у нас в периода 1956 – 1989. Представени са декоративните релефи, които художничката създава за два емблематични театъра – „София“ в столицата (1973 – 1975) и „Фридрихщат паласт“ в Берлин (1982 – 1984). Сегментите в изложбата са опит за критичен поглед към разбирането на жената-творец в България от втората половина на ХХ век – авангардна, силна и смела – и ни дава възможността за първи път да надникнем в пъстрия свят на художничката, да се запознаем с нейния нов за времето си език и да получим ново изживяване в публичното архитектурно пространство.
Каменните релефи за театър „София“ и бетонните релефи за „Фридрихщат паласт“ са елементи, притежаващи жив ритъм в архитектурния ансамбъл. Чрез ниския декоративен релеф, добре пропорциониран към фасадната плоскост, Емилия Николова-Байер оставя своя оригинален отпечатък върху съвременната архитектурна творба.
Фотографии от личния архив на Емилия и Райнер Байер показват декоративни релефи, керамични пана, каменни надписи и рисунки, различни по размери и изпълнени в материал скулптури. За отделни обекти са включени актуални снимки от Федералната служба за строителство и регионално планиране, Берлин, и художника Калин Серапионов.
Емилия Николова-Байер е родена през 1934 в София. В Държавната художествена академия в София учи едновременно керамика при проф. Стоян Райнов и декоративно-монументална скулптура при проф. Любомир Далчев. Това е причината и до днес керамиката да е голямата ѝ любов, както тя самата споделя. Родителите ѝ се опитват да я разубедят, когато разбират, че смята да кандидатства в Академията без предварителна подготовка. Приемат я от първия път, въпреки че не е посещавала уроци по рисуване. Дипломира се през 1958 и започва свободна практика като скулптор. Едновременно с това се занимава с приложна графика, печатна графика и оформление на книги. Първата ѝ работа по декорация на сграда е мащабен проект на арх. Неделчо Паскалев за Партийния дом в Сливен. В края на 1960-те създава декоративни пана за хотели в новостроящия се курортен комплекс „Златни пясъци“ (с арх. Георги Ганев). С арх. Жеко Жеков работи по множество проекти за Смолян, Видин и Варна.
През 1975 Емилия Николова-Байер заминава за Берлин и се установява там. През следващото десетилетие получава поръчки за големи скулптурни творби в публична среда – паркове и декорации на сгради. Най-известната ѝ работа е проектирането на четири бетонни релефи за новата сграда на Театър „Фридрихщат паласт“ – една от най-обичаните от берлинчани сгради.
От 1990-те насам художничката отдава изцяло творческата си енергия на малката пластика. Продължава да работи в ателието си всеки ден.
Награди и отличия:
- Отличие за най-добро произведение на изкуството на Международната художествена изложба във Виена, Австрия.
- 198 Награда от Международното биенале на модерната керамика във Фаенца, Италия.
- Бронзов медал „Кирил и Методий“.
Произведения на Емилия Николова-Байер са част от колекциите на Националната галерия, Художествената галерия в Ямбол, Музея на хумора и сатирата в Габрово.
Нейни творби са притежание на частни колекции в Ню Йорк, Бостън, Сиатъл, Париж, Хановер, Берлин, Лайпциг, Висбаден, Мюнхен, Москва, Варшава, София; на музеи и колекции в Берлин, Полша, Фаенца.
________