Последни новини

Рециталът завърши с няколко биса, сред които: „Аve Maria“ от Франц Шуберт и може би най-известната френска коледна песен „Petit Papa Noël“, която залата спонтанно запя заедно със солистката на вечерта. След края на концерта, Соня Йончева  развълнувано благодари на френската публика, която винаги я посреща изключително топло.

 

През настоящата 2023 г., знаменитият Версайски дворец чества своята 400-годишнина и след Коледния концерт специално отвори врати за празнична фото- и видеосесия на Соня Йончева. По щастливо съвпадение, прочутият френски музикант Жан Мишел Жар също е в двореца за свой проект – така че и срещата им, и запознанството на двамата големи артисти е запечатано във фотография, в личния Инстаграм на Соня Йончева. По време на събитието „Коледа във Версай“ присъства и снимачен екип на нейната продуцентска компания SY11 Productions, за да документира кадри от целия концерт, които ще бъдат излъчени пред широката публика в началото на 2024 година.   

 

Разбира се, следва да отбележим, че световната прима не за първи път пее във Версай. През 2011 г., тя дебютира на сцената на „Opéra Royal“ – в ролята на Клеопатра от операта на Хендел „Юлий Цезар“.  А през ноември 2022 г., представи и свой рецитал с произведения на Хендел – в емблематичната Огледална зала на Версайския дворец, като начало на нейното минитурне с тази програма във Франция. Същият репертоар прозвуча и на българска столична сцена – с рецитал навръх Великден тази година, в акомпанимент на концертмайстора Зефира Вълова и ръководения от нея Фестивален оркестър „Изкуството на барока“.

 

Неслучайно, за рецитала си „Rebirth“ в София, на 2 декември т.г. – като събитие от инициирания от нея иновативен сезон „Съкровени гласове“ (Inmost Voices), Соня Йончева заложи на същия високопрофесионален международен ансамбъл: Зефира Вълова и София Проданова (цигулка), Теодоро Бау (виола да гамба), Линда Манчева (виолончело), Габриела Цветанова (контрабас), Арианна Радаелли (чембало), Селин Паш (арфа и блок флейта), Явор Генов (лютня). С превъзходното си стилно музициране, бароковият ансамбъл несъмнено допълни тази много специална вечер на Соня – с  творби на автори от преди 4-5 столетия, както и на наши съвременници.  Финесът и елегантността в изпълненията ѝ – с интимното вокално споделяне на прекрасните музикални образци, в диалог с инструменталистите от Фестивалния оркестър, безспорно допринесоха за изключителната емоция, завладяла Зала „България“ от първата и до последната минута, и превърнала събитието в незабравимо преживяване за всички, които успяха да му се насладят.

 

„Rebirth“ е проект – роден в тишина, в която живото изпълнителско изкуство принудително бе потопено от пандемията, отбеляза във встъпителната си лекция преди концерта Петя Иванова. „Но именно тази тишина, тази голяма въпросителна, тази изначална неизвестност, която предшества всяко съзидание, е и самият импулс на този проект, на който толкова приляга името  – Прераждане.“ Идеята за него се заражда още през 2010 г. и е продиктувана от желанието на Соня да покаже колко близко е посланието на бароковата музика до съвремието. „Така проектът започва като диалог – диалог между две епохи, между глас и бароков оркестър, между две музикални чувствителности – тази на сопраното и на известния бароков диригент Леонардо Гарсия Аларкон.“ Именно с него и  с ансамбъла Cappella Mediterranea, се състоя премиерното изпълнение на „Пробуждане“ на Залцбургския фестивал – 10 години по-късно. През следващата, 2021 г., за записа на „Пробуждане“, Соня Йончева бе обявена за „Певица на годината“ от авторитетните награди „Опус Класик“.

 

     –  Емоцията е невероятна! – сподели за „КН инфо“, след концерта  и великолепното ни сопрано. Най-напред, защото тази музика ми дава такъв заряд като изпълнител, а да я изпея пред българска публика беше още по-специално за мен, след като вече съм пяла същата програма по целия свят… И беше моя мечта да изпея точно този концертен репертоар в България, и в частност – защото включих в програмата и българска фолклорна песен.

 

     –  „Заблеяло ми агънце“ развълнува еднакво и публиката, и теб… А някои от публиката забелязаха и как скришом избърса бликналите сълзи… 

 

     –  Да, това за мен е една много емоционална песен. Първо, защото беше любима на моя баща, вкъщи много често сме я слушали – не само по телевизията, но и на записи. Когато създавах този проект, исках да направя този мост между Ренесанса на Централна Европа и времето, по което тези фолклорни песни са се зародили тук, в България. И да се види колко сходно е всичко… И как, при положение, че хората не са имали възможността пряко да комуникират – при Монтеверди и в „Заблеяло ми агънце“ – е възможно да има едни и същи вокални орнаменти! Това, между другото, не е само мое наблюдение. Чувала съм много интересни идеи от Жорди Савал, който има цял диск, посветен на балканския фолклор и как той повлиява орнаментите на ренесансовата музика в Централна Европа. Наистина те са много свързани! – така че, ето отговора за всеки, който се е питал защо тази песен е включена в албума...

     

     –  Идеята да се включи и хит на „АББА“ (той затова е като бонус на този проект) е един друг мост. След времената на ковид, ми се искаше да покажа колко сходни пеейки, сме ние, човеците. Песента на „АББА“ всъщност е много семпла, състои се от три-четири хармонични акорда… Подобни са и песните на Монтеверди, и на Качини. Една от мелодиите, които изпях, „S’apre la tomba“ на Монтеверди, е едва ли не поп песен от днешно време. Можем да си я представим много добре в изпълнението на Марая Кери, например (Смее се на глас). Така че този мост също беше много важен за мен, защото всички ние тогава говорехме, че изкуството, въпреки пандемията, никога няма да умре! И това е вярно. Но благодарение и на този мост между хората, които физически вече са изживели пътя си, оставили са творчеството си и ние сега творим на тяхно място… а в бъдеще, вместо нас, ще творят и други хора. 

 

     –  Да, да, така е…

 

 

     –  Ние говорим за критичните времена, а точно сега – в днешно време, имаме две активни войни с разрушителен ефект, с убийството на толкова много деца... Много бързо забравихме колко е крехък животът. Защото в пандемията всички бяхме много съюзени и искахме да победим болестта. И когато я победихме, започнахме да се избиваме във войни... 

 

 

     –  Такава по принцип е моята идея за тази музика. Затова няма много аплодисменти по средата, една мелодия следва другата почти без прекъсване, оркестърът встъпва докато хората все още аплодират. Исках да предам този дух, за който стана дума току-що.

 

     

     –  Действително, не го направиха, защото бяха като хипнотизирани от създадената преди няколко години с оркестъра на Леонардо Гарсия Аларкон една много медитативна музика. Искахме да покажем красотата на орнаментите и тези стари инструменти, и двамата италианци, които свиреха българска музика. Тогава им казах: „Благодаря ви, хората ще оценят това!“ 

 

 

     –  Правим музика и това е всичко. Музиката наистина е един паралелен наш свят, който аз обожавам да обитавам, нонстоп. И не само защото съм музикант, аз вярвам, че музиката, в една или в друга форма, е спътник на всички хора около нас. Моята музика е класическата, въпреки, че я обичам във всички стилистични форми. Но тя наистина е нашият паралелен свят, това не бива да го забравяме. И преди да прибегнем до психотропни хапчета за успокоение, може би е по-добре да си купим билет за театър или за концертната зала – и да чуем един концерт… (Смее се).

 

 

     –  За мен е много важно да споделям всички тези емоционални цветове. Защото аз ги нося вътре в себе си и години наред съм ги усъвършенствала – с най-големите специалисти на тази музика. Така че, за мен е огромен подарък да я пресъздам тук, на българска сцена. 

 

 

     –  (Усмихва се) Аз съм един голям мечтател. И, както казва съпругът ми, Доминго Хиндоян, също така сбъдвам мечти!  

 

..........................................................................

 

Снимки: Edouard Brane, Виктория Вучева / SY11 Events