Списание "Философски алтернативи", бр. 6/2023

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 6/2023

https://doi.org/10.58945/QIHF7433

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Логика. Проблеми, интерпретации, приложения
Водеща: Доротея Ангелова

Логически проблеми

· Росен Люцканов – Да цъфтят сто цветя, или за криптоморфизма
· Евгени Латинов – Условия и условни изречения
· Силвия Кръстева – Основаване и схематика на индукцията

Логика и наука

· Ricardo Mendes Grande – On symbolization in mathematics
· Доротея Ангелова – Някои философско-логически аспекти относно изкуствения интелект

Логика, философия, език

· Елена Цветкова – Приложение на теорията на Грайс в лингвистични изследвания
· Кристиян Енчев – (Не)възможност, (не)можене, смърт: Хайдегер и Бланшо

Философски дебюти

· Neşe Aksoy – The Stoic Conception of Philosophy as an Art of Living and the Pursuit of Moral Beauty

Нови книги

· Нонка Богомилова – За „Прочити на Данте“
· Миглена Николчина – Социоаналитическо просвещение: една възможност
· Виржиния Радева – Обсебеност. Лора и поетът

Първият тематичен блок включва три статии, в които се разглеждат различни логически проблеми. Росен Люцканов обсъжда в своя текст един възможен начин за обосноваване на съществуването на множество взаимно криптоморфни аксиоматични теории. Изказана е тезата, че тяхната множественост се дължи на приложенията на теорията, които пораждат различни трудности и съответно за тяхното преодоляване се изисква прилагане на различни концептуални похвати. Демонстрирана е също евристичната стойност на криптоморфните подходи в областта на теорията на решенията. Евгени Латинов посочва в статията си, че значението на термините „достатъчно условие“ и „необходимо условие“ зависи от използването на условните изречения, а именно – дали изразяват материална импликация или формална импликация. В текста е показано какви логически проблеми произтичат при смесването на въпросните значения, както и при неглижиране на разликата между двата вида импликации. В статията на Силвия Кръстева се проследява дефинирането на индукцията, предприето от Мил, и как на тази основа се формулира логическата аксиома на индуктивния извод. Авторката обаче демонстрира, че за общата постройка на индукцията Хегел предлага структура, чрез която се навлиза още по-дълбоко във вътрешния механизъм на индукцията и в схематизирането на логическия път за извличане на индуктивния извод.

Вторият тематичен блок, включващ две статии, е именуван Логика и наука. В първата Рикардо Мендес Гранде разглежда значението на символизацията в математиката. Дискусията тук се съсредоточава върху някои синтактични аспекти на математиката, като основно се обсъждат следните: точност и краткост; възможност за разширяване към други проблеми; евристика; разкриване на структурата. Във втората статия Доротея Ангелова анализира някои философско-логически аспекти, които са налице в различните възгледи за същността и целите на изкуствения интелект. Основният фокус е съсредоточен върху мястото на логиката, в т.ч. на някои некласически логики, в контекста на визираните концепции. Поставен е въпросът за границите на изкуствения интелект, за които е предложено да се разглеждат в няколко различни смисъла.

Третият тематичен блок, озаглавен Логика, философия, език, също включва две статии. В едната статия Елена Цветкова анализира разграничението, което Марк Джери предлага между поведенчески и материални импликатури, вследствие на което случаите на не-естествено значение от теорията на Грайс се свеждат до случаи на поведенчески импликатури. Авторката опровергава тази позиция като едновременно запазва дистанцията между двата вида импликатури. Друг акцент в текста се отнася до приложението на теорията на Грайс в лингвистични проучвания, с цел – да се допълнят обясненията за обработване на изказвания, съдържащи метафора или ирония. В своя изцяло философичен текст Кристиян Енчев си поставя за цел да проследи как тезата на Дарин Тенев за връзката между възможност и негативност може да се използва относно темата за смъртта в „Битие и време“. Авторът представя също и възгледа на Бланшо, който въпреки че следва Хайдегер в много отношения, по тази тема има коренно различна позиция.

В рубриката Философски дебюти Неше Аксой оспорва позицията, че според стоическия морализъм целта на философията е постигане на морална добродетел и респективно всички други елементи са изключени от нейната област. Хипотезата на авторката е, че стоическият морализъм не контрастира с концепцията за моралната красота.

В рубриката Нови книги Нонка Богомилова представя многопластовите интерпретации на проф. Владимир Градев в неговата трилогия „Прочити на Данте“ (т. 1 „Ад“, т. 2 „Чистилище“, т. 3 „Рай“; София: Християнска библиотека. Фондация Комунитас), публикувана през 2023 г. Миглена Николчина рецензира новата книга на Светлана Събева „Феноменология и социоанализа на генеративното време“ (София: Изток-Запад, 2023), а Виржиния Радева запознава читателя с книгата „Обсебеност. Лора и Поетът“ (2023, Русе: Лени Ан) на Виолета К. Радева, посветена на Пейо Яворов.

Доц. д-р Доротея Ангелова