„Зад всяко нещо стои Светлината и тъмнината ни помага да осъзнаем какво не е Светлината“. Тези думи (коментар към събитието) обясняват, ако не всичко, то поне създаването на паметника на Сатаната, представен пред публика в полунощ на 9 срещу 10 декември тази година. Автор е скулпторът Спартак Дерменджиев и събитието може да проследите на този адрес. Ето и част от думите на автора:
„Това е виртуален образ на едно натрапчиво усещане което от години (за мен от много, много години) витае свободно в пространството и се "вдишва ведно с въздуха".
Нямам нужните теоретични познания нито в областта на религиите, нито в етичните науки и философията и не бих могъл да споря и защита тази позиция. Нито имам самочувствието и увереността да бъда морален съдник. Затова ще разчитам па вас. Приликата с лица и събития и всичко останала може и да не е съвсем случайна, но не е умишлено търсена, нито е по вина на автора. “
Случайно ли е избрано времето - почти по Коледните празници и случайно ли е избрано мястото - Ларгото на София, почти до "Триъгълника на властта"...
По време на нестихващи стари и нови военни конфликти, епидемии и непредвидими природни бедствия се поражда усещането, че Дяволът се е развихрил и вероятно се е настанил на трона на „Земното царство“.
Не откриваме обаче реален, индивидуален образ на Сатаната. Личностен, институционален, идеологически, религиозен или политически образ на Сатаната не е категорично посочен или назован. Има обобщаващ пластичен образ - скулптура, разположена в центъра на София, над античните останки, между величествените сгради, олицетворяващи светската власт. За някои това е достатъчно и разбираемо за други не.
Всички обаче разпознаваме безпогрешно и без затруднения модела-прототип на паметника. Растението воден орех известно още и като дяволче, морско дяволче, джулум, което дяволче повечето от нас още като деца са виждали на морето, дори сме носили като талисман за късмет и против уроки.
„Защо Сатаната? Защо паметник?“ „Защо лансираш дявола, та макар и морския?“ Има и такива въпроси, но на тях сами трябва да намерим отговора, за сега.
Вече си имаме паметник на Сатаната, пък било то и виртуален. Възможно е да се направи и реален.
Трудното, което предстои, а вероятно и невъзможното, е да свалим Сатаната от трона на "Земното царство" и да заживеем щастливо, ако не като в приказките, то поне както обещават политиците.
Затова да завършим със следния коментар: „ Този морски дявол е на късмет и на море“
