„По дирите на Патриарх Евтимий“ е от книгите, които ни връщат към миналото не само чрез фактите, а и чрез човешките съдби зад тях. Във въвеждащата студия Георги Кулов събира в едно историческата памет, местните предания и дългогодишните археологически търсения в Източните Родопи. В центъра естествено стои патриарх Евтимий – последният духовен стожер на Търновска България. Редом с него обаче Кулов извежда от забравата и краеведа Никола Иванов, посветил десетилетия на издирването на материалните следи от миналото на този край.
„Има една личност в българската история и в историята на Православната ни църква, обвеяна с ореола на святост. Личност, бранила до последно Отечеството ни и неговата свобода по време на османското нашествие през Средновековието. По подобие на Апостола на българската свобода Васил Левски и неговия гроб е неизвестен за потомците. Това е патриарх Евтимий.“
Кулов започва от една от големите неизвестности в българската история – къде е гробът на патриарх Евтимий. Липсата на категоричен отговор повече от век поддържа интереса на духовници, историци, археолози и краеведи. Затова въпросът за последните дни на патриарха отдавна не е само научен спор. Той е част и от паметта ни за последните години на Търновска България.
„Откриването на тленните му останки е предизвикателство за духовници, археолози и патриоти. Този стремеж възниква още с първите кълнове на Българското възраждане, продължава и до днес. Редица историци смятат, че Патриархът е заточен в Бачковския манастир и след смъртта си е погребан там.“
В книгата Източните Родопи се очертават като друго възможно място, свързано с последните дни на патриарх Евтимий. Тук историческите сведения се преплитат с местни предания, останки от храмове и археологически находки, които пазят следи от миналото на този край.
„За попадналите в Източните Родопи българи-бежанци църквата е последно упование. Затова и светецът Патриарх Евтимий – последният бранител на Второто българско царство и столицата Търново, има знаково значение.“
Тъкмо тук става по-разбираемо защо търсенето на гроба на патриарх Евтимий придобива такова значение за хората в Източните Родопи. За тях връзката с българското минало се пази не само в написаната история, а и в старите храмове, надписите, преданията и спомените. Някой обаче трябва да ги чуе, да ги запише и да тръгне по следите им. Никола Иванов прави именно това.
„Първите стъпки в тази посока проправят краеведите. Следват ги учените. Сред местните любители-краеведи, единственият, който изцяло се отдава на родолюбивата мисия е Никола Иванов.“
Въвеждащата студия ни предлага и един по-различен поглед към Никола Иванов. Той не е представен само като изследовател, а като човек на терена – любознателен, упорит, владеещ езици, познаващ природата и хората на Източните Родопи. Биографията му сама по себе си е необикновена – железничар, участник в общественото движение, човек, преминал през драматичните събития на началото на ХХ век, а по-късно геоложки проучвател, краевед, организатор, редактор и неуморен събирач на сведения.
„С установяването си в Кърджали Никола Иванов прекъсва дейността си в сферата на железниците и се насочва към ново поприще. Помагат му богатата му обща култура и владеенето на немски, френски и турски езици. Започва геоложки проучвания за издирване на рудни находища. Новата му работа му позволява да опознае добре Източните Родопи и да се сближи с местното население. Тези обстоятелства допринасят до голяма степен за успешните му археологически дирения.“
Никола Иванов търси историята не само в писмените сведения, но и на терен – в разговорите с местните хора, в имената на местностите и в останките от стари градежи. Именно това непосредствено познаване на Източните Родопи се превръща в една от силните страни на неговата краеведческа работа.
„Първите артефакти открива през 1927 г. Тогава попада на жертвеници и праисторически идоли в землището на с. Гледка, днес квартал на Кърджали. Същата година открива късно-средновековен християнски храм при с. Църквица, Джебелско.“
С всяка следваща находка Никола Иванов все по-ясно вижда, че откритото не бива да остава само в лични бележки и сбирки. Необходимо е то да бъде съхранено и проучено. Оттук идват и усилията за създаване на историко-археологическо дружество и музей в Кърджали. Така работата на краеведа постепенно получава и своето обществено продължение.
„На 28 октомври 1928 г. се провежда събрание, в което освен Никола Иванов, участие вземат: Станчо Кадиев – окръжен училищен инспектор, Павел Ковачев – директор на гимназията, инж. Никола Шиваров – началник на Окръжното водоснабдително и планоснимачно бюро и учителите Васил Гогов, Александър Стаменов и Йордан Иванов. Взема се решение да се пристъпи към създаването на историко-археологическо дружество за проучване и опазване на „предисторическите и исторически старини“.
Решението от 1928 г. показва, че местните краеведи вече разбират необходимостта старините да бъдат не само издирвани, но и пазени. Дружеството „Устра“, а по-късно и „Източно-родопски старини“, дават организационна форма на тази работа и събират хора, за които миналото на Родопите е въпрос на лична и обществена отговорност.
„Широките теми и проблеми за решаване стоящи пред новата организация далеч надхвърлят понятието „археологическо дружество” и вероятно за това заслуга има преди всичко Никола Иванов. Самият той е избран за секретар на дружеството. Под негова инициатива се пристъпва към създаването на музей в местната гимназия.“
Но разказът на Кулов не идеализира тази дейност. Той показва колко трудно се съхранява памет без средства, без институционална подкрепа и понякога без разбиране от страна на местните власти. Никола Иванов продължава да проучва, да публикува, да търси съмишленици и да привлича вниманието на утвърдени учени.
„Никола Иванов в Кърджали е един единствен постоянен труженик на археологическото дело, който неуморно и енергично от ред години скита без средства и възможности други и откри маса работи. Та почти всичко, което знаем старинно е само плод на неговия труд и дейност. Но понеже у нас тия неща никой не цени, защото не са шумни и доходни и търговски артикули, не се ценят и хората, които се занимават с тях.“
Тези думи казват много за Никола Иванов и за времето, в което работи. Години наред той обикаля Източните Родопи без достатъчно средства и без сигурна подкрепа, но не се отказва. Днес трудно можем да говорим за ранните археологически проучвания в този край, без да се върнем към неговите бележки, публикации и открития.
„Широтата на възгледите, отличното познаване на Източните Родопи като природна даденост и археологическа специфика правят Никола Иванов търсен сътрудник.“
Не е случайно, че около него се появяват имена като Иван Велков, Васил Миков и Петър Миятев. Така местното краеведческо знание постепенно намира своето място и в професионалните археологически проучвания.
„Източните Родопи и записаните от българският писател Антон Страшимиров и Никола Иванов предания за смъртта на виден български духовник, отъждествяван с патриарх Евтимий, в района на с. Бенковски, Кирковско, предизвикват интереса на тогавашния пловдивски митрополит Кирил.“
Така разказът отново ни връща към патриарх Евтимий. Преданията, записани от Антон Страшимиров и Никола Иванов, сами по себе си не могат да бъдат историческо доказателство. Но те не могат и да бъдат пренебрегнати, защото пазят местна памет и насочват изследователите към конкретни места. Показателно е, че именно тези сведения привличат вниманието на тогавашния пловдивски митрополит Кирил.
Никола Иванов умира през 1950 г. в Кърджали. След него остават библиотека, минераложка сбирка, археологически находки, записки и публикации. Голяма част от събираното с години впоследствие се разпилява. Остават обаче написаните от него статии и дописки – свидетелство за един живот, отдаден на Източните Родопи.
„Днес от целия му труд са останали единствено публикуваните статии и дописки. За стойността им за археологическите проучвания в Родопите, както и за тяхната обективност, можем да съдим от написаното от Павел Делирадев в неговата „Историческа география на Тракия”: „Каквото е направено в тази насока, се дължи доста и на личните почини и жертви на отделните любители, които се срещат тук. Между тях лично място държи рударският деятел Никола Иванов, покойник вече, от чиито бележки сме се ползвали и ние”.
Тъкмо съдбата на събраното от Никола Иванов напомня колко лесно може да бъде изгубено онова, което един човек е съхранявал цял живот. Затова неговата история е и повод да се замислим как пазим архивите, документите и имената на хората, работили преди нас.
„По дирите на Патриарх Евтимий“ е книга за една неразгадана историческа загадка, но студията на Георги Кулов ни среща и с човека, който години наред върви по нейните следи. За Никола Иванов миналото не е било отвлечено занимание. Той го е търсил на терен, разговарял е с хората, записвал е преданията, откривал е старини и е настоявал те да бъдат опазени. Затова името му заслужава да бъде върнато на мястото, което му принадлежи в историята на краезнанието в Източните Родопи.
Въпросът къде са тленните останки на патриарх Евтимий остава без окончателен отговор. Но търсенето, на което Никола Иванов посвещава толкова години, не е било напразно. Благодарение на неговата работа са открити, описани и съхранени сведения за десетки паметници и старини в Източните Родопи. И може би именно в това е най-трайният смисъл на делото му.
Иванов, Никола. По дирите на Патриарх Евтимий. Съставител, встъпителна студия и пояснителни бележки Георги Кулов. Габрово: ЕКС-ПРЕС, 2018, 215 с.
Сборникът „По дирите на патриарх Евтимий” на краеведа Никола Иванов има безценен принос в проучванията на Източните Родопи. Авторът е създател на първия музей в Кърджали през 30-те години на 20 век към читалище ”Обединение” в Кърджали.
Сборникът „По дирите на патриарх Евтимий” е съставен от журналиста Георги Кулов, който е автор и на встъпителната студия и на бележките към статиите.
