Последни новини

- В едно свое интервю казвате, че разнообразието от книги в смесените райони е белег за свобода. Има ли теми за етнос, религия и идентичност, за които и днес българските автори предпочитат да мълчат?

– Писането на книга е вид тайнство. В нея човек влага своя макрокосмос. Тя е послание. Затова и книгите на автори, отправящи послания за комшулук в своите книги е важно. За съжаление дълго време се тиражираше тезата, че българските власти ограничават продаването на книги на турски в местните книжарници. Това обаче не е вярно. Властите нямат отношение. Само издателство „Фабер“ е издало над 60 творби на турски език, разпространявани от българските, респективно кърджалийски книжарници. Факт е, че авторите, пишещи на турски предпочитат т. нар. самиздат. Книгите им не минават през издателства. Те ги разпространяват сами, а не чрез книжарници. За съжаление и от това се прави политика.

- Когато пишете по толкова чувствителни теми, как се предпазвате от опасността историкът да бъде обвинен в политическа пристрастност, а журналистът – че подменя историята с определена актуалност?

– Археологията ме е научила да се осланям само на проверени факти. В работата си като журналист се опирам не само на проверени факти, но и на достоверни източници. Това създава доверие. То е задължително за мен като историк и журналист.

- Случвало ли Ви се е след излизането на някоя от книгите човек от определена общност, за която пишете, да Ви каже: „Тук не сте ни разбрали правилно“? И променяли ли са подобни срещи собствената Ви гледна точка?

– Да случвало се е. С първата ми книга „Българската дъга на исляма“. Имаше хора, които смятаха, че преча на консолидацията на помашки етнос в България. На други полюс бяха помашки националисти, които разпространяваха книгата в Родопите, само за това защото бях цитирал изследователи, отстояващи тезата, че Ататюрк е с помашки корени. Реакция имаше и след излизането на книгата „Хора на истината“. Тя е посветена на алианите. Представители на ортодоксалната сунитска общност ме помолиха да напиша нещо и за тях. Така се роди „Мостът“. Мюсюлмани от Североизточна България поискаха да напиша и тяхната история. А мюсюлмани финансираха издаването на „Мостът" на турски и разпространението на книгата в Република Турция.

- Кое е по-трудно – да откриеш историческия факт или да го разкажеш така, че той да не бъде употребен срещу една или друга общност?

– За съжаление в Родопите винаги е важело правилото, че историята се пише от победителите. Това не е ключ към читателите. Нещо повече, скептицизмът е силен. Особено в етнически смесени райони. Обективността, цитирането на различни гледни точки са единствената възможност да достигнеш до повече хора. Що се отнася до откриването на конкретен исторически факт, то е само началото. Неговата интерпретация е дългия път към истината.

- В книгите Ви има и предупреждения за външни политически и религиозни влияния върху общностите в Родопите. Как изглеждат тези процеси днес в сравнение с времето, когато написахте първите книги?

– Моите читатели приемат с внимание отправените предупреждения. Факт е, че губим битката за Родопите. За съжаление българските политици не четат моите книги.

- Има опасност политиците да превърнат идентичността в инструмент – да казват на хората не само как да гласуват, но и кои и какви трябва да бъдат?

– Не само, че има опасност. Това е реален факт от години.

- Как се промени Кърджали през годините – успя ли градът да се превърне в истински мост между общностите, или все още съществуват невидими граници?

– В Република Турция нашите изселници наричат Кърджали „Калето/крепостта б. а. /на турците“. За хората, които остават да живеят в града той е Столица на толерантността. Въпрос на гледна точка и преживяване. Факт е обаче, че никой не иска босненски вариант. Факт е също, че смесените бракове се увеличават, което е признак на нарастващо доверие.

- Като журналист Вие ежедневно наблюдавате настоящето, а като историк знаете колко различно изглежда то от дистанцията на времето. Кои от днешните събития в Родопите според Вас след определено историческо време ще се определят като значими и важни?

– Мисля, че на преоценка ще бъде подложено двадесетгодишното управление на бившия кмет Хасан Азис. Той успя да прехвърли мост между българи и турци. Днес отрицанието е силно. Но смятам, че времето и дистанцията от събитията, ще наложат една обективна оценка.

- Коя книгите се оказа най-трудна – не като работа, а като лична отговорност към хората и съпреживяване?

– Най-трудна се оказа една книга, в която аз бях основен автор-“Кърджали на историческата карта“. Това е сборник статии на известни краеведи, историци, археолози за миналото на Кърджали. Написах голяма част от статиите, но не всички подписах. Привличането на автори бе трудна задача. Днес това би било почти невъзможно. Факт обаче бе безрезервната подкрепа на институции и неправителствени организации. 22 НПО дариха средства, за да излезе сборника. Сред тях бе например и Районното мюфтийство в Кърджали.

- Какво е Вашето послание към хората от Родопите – независимо дали са християни или мюсюлмани, българи, турци или принадлежат към друга общност?

– То се състои в една дума: Смирение! Със смирение заставаме пред Всевишния, който е един за всички ни.

- Коя книга за Родопите трябва да очакваме?

– Журналистиката ме е обсебила изцяло. Не остава време за нова книга. Последните книги, които съм издал от името на сдружението „Балкански форум за мир-Кърджали“ са сборници със статии на различни автори. Те се оказаха най-успешни. Те звучат полифонично, защото са събрали букет от мнения. Ако се отвори възможност, бих направил отново такъв проект.

 От какво „Съединение“ имаме нужда днес?

– „Съединението“ е ден на общ идеал на българи, турци, роми. Съединението прави силата! Неслучайно този девиз е изписан на фасадата на Народното събрание! Там сме представени всички.

..........

Георги Кулов е роден през 1959 г. в Ямбол. Завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и има следдипломна квалификация по арабски език. От 1983 г. работи като археолог и директор на Регионален исторически музей в Кърджали, от 1995 г. е журналист във вестник „Нов живот“, „168 часа“, „Кърджали БГ вести“ и „ЕСКОМ МЕДИА ГРУП“ ООД. Автор е на научни публикации по антична археология и анализи на политическите и етнически процеси в Родопите.